Данните от проучването на работната сила, събрани от пенсионерите за старост в ЕС през 2023 г., показват, че 56,4% от самонаетите лица са работили след получаване на първата си пенсия за старост, показват данни на Евростат.

Сред страните от ЕС процентът на самонаетите пенсионери за старост, които са продължили да работят или са се върнали на пазара на труда, е най-висок в Швеция (98,4%), Финландия (88,0%) и Ирландия (87,7%). От друга страна, той е най-нисък в Испания (18,2%) и Гърция (20,3%), следвана от Словения (40,4%).

57% от работещите пенсионери за старост в ЕС са работили на непълно работно време

През 2023 г. 10,2% от пенсионерите за старост на възраст 50-74 години са били заети, като значителна част от тази група е работила на непълно работно време: повече от половината (57,0%) от работещите пенсионери за старост в ЕС са били заети на непълно работно време. Този процент е бил много по-висок, отколкото за тези, които не са пенсионери за старост (16,2%).

Заетостта на непълно работно време е била по-често срещана сред пенсионерите за старост във всички страни от ЕС. Този дял обаче варира значително в различните страни. Хърватия е имала най-висок дял на работещите пенсионери за старост на непълно работно време (89,4%) и най-голямо несъответствие с непенсионерите (3,4%), което е довело до значителна разлика от 86,0 процентни пункта. Хърватия е следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78,0%), с най-висок дял на работещите пенсионери за старост на непълно работно време.

За разлика от това, България отчита най-нисък дял на заетостта на непълно работно време сред пенсионерите (9,2%) и непенсионерите (1,2%). Литва (19,0%) и Латвия (23,2%) също регистрират най-ниските дялове на заетите на непълно работно време пенсионери.

Интересно е, че Нидерландия, която има най-висок общ дял на заетостта на непълно работно време, показва най-малката относителна разлика между пенсионерите (57,8%) и непенсионерите (39,4%).