Изкуственият интелект (ИИ) няма да реши проблемите в МВР, нито може да замести практическото обучение на полицаите, предупреди бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев.
"По-скоро това е използване на привлекателни фрази, за да се обхване общественото въображение и внимание. Няма как изкуствен интелект да те обучава как да правиш арест и как да работиш с граждани. Това изисква доста по-практически обучения, които чухме, че има план как да бъдат въведени. Но съм сигурен, че изкуственият интелект не е крайното решение", коментира Гунев.
Относно ролята на новите технологии, той изрази съмнение, че МВР в момента разполага с достатъчен капацитет да усвои по-сложни софтуерни решения или системи, базирани на изкуствен интелект.
По думите му само малък кръг от служители имат нужните умения да работят с такива технологии.
"Изкуственият интелект в работата на полицията е много особен. Има много ограничения. Миналата година беше приет регламент, с който се въвеждат сериозни рестрикции в начина, по който полицията може да използва ИИ, особено по линия на разпознаване на лица и следене на хора. Специално за полицията - ограниченията са сериозни", коментира бившият зам.-министър пред
Bulgaria ON AIR.Той изрази съмнение, че България към момента има ясно дефинирана визия за иновациите в сектора на вътрешната сигурност. За разлика от агенции като Европол и Фронтекс, които разполагат с изградени иновационни структури и стабилно партньорство с индустрията, у нас всичко тепърва започва.
"Такава визия още не сме видели и в България – не е ясно какви са тези посоки за иновации, нито дали са подкрепени с реални средства. В Европа тези идеи са подкрепени с милиарди. Миналата седмица се прие новият бюджет на Европейската комисия и Фронтекс вече има 14 милиарда евро. А тук увеличението е в заплати, не в способности", каза Гунев.
Относно подготвяния вот на недоверие в сектор "Сигурност", гостът коментира, че не вижда сериозни основания за това спрямо МВР.
Според него няма конкретни провали или сериозни грешки в последните месеци, които да оправдаят подобно политическо действие. По-скоро опитът е да се пренесе отговорност върху изпълнителната власт за действия на независими органи като прокуратурата и КПКОНПИ.
"Комисията за противодействие на корупцията е доказано безрезултатна през последното десетилетие. Нито прави реален добър анализ на имуществото на политиците, нито пък конфликта на интереси достатъчно задълбочено го установява. За мен няма да е голяма загуба, ако Европейската комисия се съгласи тя да отпадне като фактор", смята гостът.
Той подчерта, че не е разумно да се създава нова институция от нулата, при положение че съществуват звена с изградени практики, информация и международни контакти.
Реалната борба с корупцията според него изисква инвестиране в капацитет и човешки ресурси в рамките на вече действащите институции, а не "политически бухалки" в нова опаковка.