Георги Тошев с изненадващи признания за българите извън България и COVID-19

Със световната фотографка Божана Татарска започва поредицата "Децата на другата България". Хората на духа ще се помнят винаги, за разлика от политиците, чийто имена бързо ще бъдат забравени, казва за Блиц Георги Тошев.

"Децата на другата България" е новата поредица, която ще виждаме на тв екрана от 26 септември. Епизодите ще се излъчват в събота от 12:30 часа. Автор е известният журналист, писател, телевизионер Георги Тошев. Преди години той създаде поредицата за родителите на тези деца. Какво го е накарало да продължи? Ето отговорът на този и още някои въпроси въпроси.

- Г-н Тошев, "Децата на другата България", героите на новата ви тв поредица, в много от случаите са родени далеч от родината на родителите си. Учили са и са възпитани в друго общество, доколко те се чустват българи, знаят ли езика ни, познават ли страната ни, на някои от тях единият родител, може би, не е българин, те как се определят?

- Героите в новата ми поредица, която стартира на 26 септември, събота, от 12,30 часа, са българи, чийто живот се случва извън България. Техните истории са доказателство, че чувството за принадлежност, за родина, е дълбоко, лично преживяване, което няма нищо общо с кухи патриотични слова, хора и ръченици, или развяване на българския трикольор. Да обичаш България, да я носиш в сърцето си, е нещо интимно.

Поводите на моите герои да случват живота си извън родината са различни, но всеки един от тях се идентифицира като българин, говори български език, интересува се от процесите в страната, вълнува се от съдбата й.

Животът в друго общество носи своите положителни и отрицателни страни. Но опита на тези българи е ценен, защото те са преодолявали предразсъдъци, срещали са неразбиране, но са успели да станат част от това друго общество. Извоювали са мястото си и заслужават респект.

- Къде по света преследвахте вашите герои, трудно ли ви беше да ги откриете?

- Не исках да се върна при герои, които вече бях снимал. Предпочетох да открия нови. И ги срещнах. Дори COVID-19 не можа да попречи да ги снимам, да разкажа техните истории. Защото смятам за важно все по-често да се вслушваме в гласовете на българите в чужбина, да поглеждаме на България и през техните очи.

Да получаваме обратна връзка как ни възприемат навън.

- Кой ви впечатли най-много?

- Всеки герой е важен за мен. Избрал съм го заради нещо индивидуално, нещо, което ме е впечатлило. С малки изключения не съм снимал известни, напротив. Исках да се вгледам в лицата на онези тихи, невидими, достойни българи, които са станали част от света и живеят достойно, не забравяйки откъде са дошли. Започвам с Божана Татарска още тази събота. Тя е първото българско лице, което попада в големите списания. Днес тя е сериозен фотограф, който се е посветил на много сериозни мисии.

-Допускате ли, че някои от тези "деца" някога ще се върне, за да продължат живота и потърси бъдещето си в България?

- В селекцията ми от истории има деца, родени от смесен брак, като единият родител е българин. Други са заминали малки. Това, което ги обединява, е чувството за принадлежност. Независимо колко често се връщат в България, те остават свързани със страната. Не се наемам да гадая дали и при какви обстоятелства биха се върнали завинаги в България, но страната присъства в живота им. Те са млади, умни, образовани, реализирани, директни и категорични в отстояването на ценностите.

- Ако е така, кое може да ги мотивира?

- Те искат да живеят в една свободна, правова България, в която се спазват закони, а нарушителите се наказват.

- Знаят ли тези хора, какво се случва у нас. Интересуват ли се?

- Да, моите герои знаят много добре какво се случва. Имат мнение, позиция.

- Допускате ли, че е възможна поредица: "Внуците на България". Те, които, може би, са родени или ще се родят, няма ли да бъдет вече съвсем чужденци?

- Давате ми идея за сериозен размисъл за поредица след още 20 години. В момента работя върху сценарий за сериал, свързан с темата за българите в чужбина. Аз имам архив с много контакти, направил съм над 6000 интервюта с българи от целия свят и моята банка с информация за тях е много по-богата от всичко, с което разполага Агенцията за българите в чужбина.

- Имиджът на България по света понякога е доста мрачен, притеснава ли това "децата", критични ли са те, дава ли им повод да се срамуват?

- За съжаление днес България не се ползва с авторитет по света. Страната ни е символ на корупция и погазване на закона. Медиите рисуват страната ни в тъмни краски. И затова имаме вина всички. Не само политиците! Защото го допуснахме. Моите герои са критични, но с аргументи. Те не се страхуват да назоват проблемите, да търсят и предлагат решения. Те са достатъчно знаещи, за да провокират дебат. И категорични в действията си!

- Написахте книги за велик българи: Невена Коканова, Стефан Данаилов, Георги Парцалев... Времето заличава ли спомена за тях?

- Всички сме отговорни за националната памет. Живеем във време на безпаметност. Случайни и посредствени хора си пренаписват биографиите. Това е срамно. Ето защо да помним е привилегия. На силните и мислещите. Не вярвам, че общество, което забравя големите си творци, има бъдеще. Защото хората на духа ще надживеят политиците. Поколенията винаги ще знаят коя е Невена Коканова, кои са Стефан Данаилов и Наум Шопов. Съмнявам се, че след 10 години ще знаем имената на днешните министри.