Историята на момчето, което никога "не е виждало" света и харесва тъмнината

В Деня на белия бастун ви срещаме с едно смело момче, готово да предизвика съдбата. Момче, което никога не е виждало света. И е първият незрящ студент по пластични изкуства в България - Денис Попов.

Момчето, което обича тъмнината. И създава нощни създания като никои други. Денис Попов - човек отвъд ограниченията.

"В детството ми всичко беше игра. Питах учителите в училище, обясняваше ми се анатомия. В къщи идваха приятели, гледахме анимации, работехме с пластелин - замразявахме фигурките, за да ги запазим..."

В 8 клас се включва в експеримент, при който незрящи се занимават с пластични изкуства. И става част от летни курсове за деца в Художествената академия. Четири години по-късно мечтае да учи скулптура. Но се сблъсква с реалността. Челно.

"Много преподаватели в НХА казаха, че практически е невъзможно да се измисли програма, по която да се преподава на сляп човек. Други пък твърдяха, че има някакво старо правило още от времето на комунизма, което твърдяло, че сляп човек не може да учи изкуство".

Мечтата започва да се отдалечава. До момента, в който двама преподаватели от НБУ разбират за Денис и го канят да учи керамика при тях. Моника и Методи Попови - помощниците на Фортуна в тази история.

"Може да се каже, че почти нищо не знаех за керамиката в началото, поради простата причина, че бях свикнал със скулпторния градеж. Не можеш да кажеш какво ще се случи, ако не опиташ. И в крайна сметка животът обича смелите".

Постепенно започва да усеща топлината в глината. Да я познава, разбира и уважава. Научил е, че се меси докато замирише на чесън. Днес му е толкова близка, че успява да извае изумителни “Нощни създания", които оживяват в дипломната му работа.

"Това е Лилит - първата жена на Адам и майка на всички нощни създания. За нея е важно, че притежава магичното, обсебващо обаяние, което може да те накара да я погледнеш и да кажеш - ааааа, това е!"

За Денис Лилит е съвършената жена. Обградена от лъвове и птици, като символ на величието и мъдростта ѝ. За изработката им прекарва дни в изучаване телата на животните. И месеци в търсене на абсолютната симетрия.

"Симетрията е важна, защото показва съвършенството".

Питам го защо харесва тъмнината и нощта.

"Тъмното е сила. И понякога може да се окаже, че лошият не е чак толкова лош".

Светлината възприема като уязвимост. Може би затова и любимият му цвят е черният. Най-близкият и най-познат.

"Когато не виждаш, ти възприемаш цвета просто като текстура, като обвивка на пластиката, като някаква допълнителна информация. Той е акцентът, който подчертава характера на работата. Например при Каин - различието е червеният цвят, който символизира братоубийството".

Когато създава портрети не търси привлекателност.

"Искам просто като завърша портрета, човекът когото портретувам да се познае. По нещо. Може да съм вложил нещо художествено от себе си като глазура, цвят, някаква текстура, но искам пластиката да е богата и да показва най-вече характера на човека".

Не вярва, че красотата е задължително добра, а грозотата - лоша.

"Нещата не са толкова прости в живота. Истината е далеч по-сложна".

А за съдбата разсъждава така.

"Съдба определено има, но кой я пише, не се знае, мисля, че не е редно да се питаме след като така или иначе няма да разберем".

Приема слепотата. Казва, че му липсва единствено свободата да шофира сам, да пътува и да бъде независим. Мечтае един ден незрящите да могат свободно да учат каквото решат и никакви наредби да не ги ограничават.

"На всички слепи приятели, които познавам и не познавам, просто бих казал да следват мечтите си, да дават напред и да откриват света".

Днес Денис се готви за дипломна защита. Прави планове за собствено ателие у дома и пресмята каква пещ за керамика може да си позволи. Момчето, което обича тъмнината. И мечтае за свят, в който има място за всички.