Народният представител от ПГ на ГЕРБ и известен музикант Калин Вельов проведе маратон от срещи във Варна с хората на културата и изкуството, с актьори и изпълнители, както и със свободни артисти. В част от тях участва и варненският депутат от ПГ на ГЕРБ д-р Емилия Милкова.
Морската столица е 12 –та поредна спирка на депутата през последните няколко месеца, за да може в живи контакти да чуе проблемите и притесненията в сектора в условията на пандемия. "Културата трябва да бъде изведена приоритетно като образованието и да вървят ръка за ръка, както винаги са били заедно през вековете“, смята Калин Вельов. Той и д-р Милкова се надяват това, което правят, обобщят и анализират, да се превърне в програма за развитието на културата и бъдещото управление да я разпознае като нещо много съществено и важно. Резултат на съвместните им усилия беше вдигането на бюджета с общо 15 на сто за регионалните библиотеки за 2021 г.
За културната общност е важно да знае, че за първи път от 26 години насам с усилията на българския комисар Мария Габриел парите по програма "Творческа Европа“ са увеличени с 60 % и са 2.4 млрд. евро. По "Хоризонт Европа“ има предвидени 900 млн. евро, като по двете програми на ЕС може да се кандидства директно на сайта на комисията, а не чрез министерство, община или друг бенефициент, посочи народният представител. На срещата с българския комисар е станало ясно, че Община Варна е водеща в страната в работата си по новата мащабна междудисциплинарна инициатива на ЕК "Новият европейски Баухаус“, който беше официално открит от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 14 октомври м.г. Проектът е под шапката на културната програма на ЕС "Творческа Европа“.
В сектор "Култура" има разнородни интереси спрямо това дали е общинска структурата, дали е държавна, дали се касае за свободни артисти, фолклорни ансамбли и т.н. Свободните артисти са най-засегнати в тази ситуация, тъй като не могат да разчитат на друга подкрепа, освен програмите през 2020 г. на правителството за 22 млн.лв, но като цяло картината продължава да бъде тежка. Беше разискван проблемът , свързан с рестрикцията за 30 % публика в пандемична обстановка, намаляване на цената на билетите, а наемът е редуциран само с 20%, като разликата между приходи и разходи става огромна. Собствениците на културни пространства, които ги отдават под наем, трябва да проявят по-голямо разбиране, смята Калин Вельов.
Представители на фолклорни ансамбли във Варна настояват държавата да ги припознае като движимо културно наследство и нормативно фолклорът, който съхранява автентичните традиции, да стане защитена професия и институция.
Театралите от ТМПЦ –Варна и Държавния куклен театър в града, които са едни от водещите културни институции в страната, поставиха проблема с уравниловката в делигираните бюджети, въпреки разликата в дейността, както и за по-тясна връзка между училището , детската градина и театъра, между културата и образованието.
Трудна е поддръжката на националните културно-исторически паметници, резервати към музеите , като например Римски терми, Петрич кале, Аладжа манастир, които при пандемия носят все по-малко приходи от туристите, за да могат да се осигурят средства в укрепването им. Работещите в музеи и галерии смятат, че е справедливо ако има промяна в Закона за местните данъци и такси, за да не се плаща такса смет от културните средища, като институциите на официалните вероизповедания, например.
Бюджетът за култура, който през 2010 г. е бил малко над 102 млн. лева, през 2021 г. е увеличен над два пъти и половина и е вече 250 млн. лева плюс 30 млн.лева за кинопродукции, припомниха депутатите от ПГ на ГЕРБ и членове на ПК "Култура и медии“.
В РБ "Пенчо Славейков" двамата пробваха новата услуга чрез първия в страната библиомат за безконтактно вземане на книга в условията на пандемия.
Срещите преминаха при голям интерес и при спазване на всички противоепидемични мерки съгласно заповедта на министъра на здравеопазването.