Специалистът обясни, че става дума за така наречената ажитирана депресия, която не е много позната на хората. Тя е съпроводена с тревожност и обикновено няма симптомите на класическата депресия, при която човек е апатичен, демотивиран.
При ажитираната депресия човек изпитва непрекъснат импулс за действие и работата и работохолизмът дават опцията за това действие и то на денонощен режим. Така че самата действеност и ангажираност на съзнанието прикрива тревожността, която латентно дреме у нас, каза Тенчев.
"И какво става по време на отпуска? Човек остава насаме със себе си, вече няма тази свръхангажираност и в един момент вижда какво има в него и нещата, които вижда, не му допадат, не му харесват или направо е шокиран от тях. Може да открие тази тревожност, която е ексцесивна, прекалено силна е и не знае как да се справи с нея, когато му липсва обичайната рутина.
Може да открие дори симптоми на една инхибирана депресия, при която вече започна да се усеща отпаднал, демотивиран и да не намира смисъл дори в самата почивка. Може да има проблем и с идентичността си - работата до момента му е придавала някаква идентичност и в един момент, когато останеш насаме със себе си, виждаш, че ти не си работата си или не си образът, който играеш - на мениджъра, бизнесмена, работохолика", каза той.
Психотерапевтът признава, че чуе ли за някого, че е много амбициозен или работохолик и работата му е смисъл на живота, това за психотерапевта означава, че този човек изобщо няма живот.
"Отпуската е повод за среща със себе си и за това да разберем до къде сме стигнали и кои сме", каза психотерапевтът.
Според него, за да си почине напълно човек, се нуждае от триседмичен отпуск.