Кравеферма в Родопите дава 3000 лева на семейство, няма желаещи

Родопска кравеферма ще затвори врати до края на годината, тъй като стопаните й не могат да си намерят работници. Заплатата, която предлагат на семейство кравари, е 3000 лева на месец, пише "Агро новини“. Въпреки това никой не желае да се хване на работа, казва собственичката на стопанството в смолянското село Кошница Валя Каменова.

Липсата на работна ръка е единствената причина дългогодишната учителка по български език Валя и съпругът й – пожарникарят Минчо, да планират затваряне на кравефермата. Каменови нямат други оплаквания – двамата гледат около 30 дойни крави, като с юниците и телетата животните наброяват 60. Породата е българско родопско говедо (БРГ) - кръстоска между аборигенната късорога родопска крава с английската порода Джерсей, селектирана през 1954 г. в комплексната опитна станция в Смолян.

Говедата са под селекционен контрол, а стопанството пета година получава субсидии по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. “Агроекология и климат". Каменови са заявили за подпомагане общо 300 декара собствена и наета с арендни договори земя.

“Заслужава си и сме доволни, но имаме нужда от отмяна, защото не смогваме. От май месец не сме слизали в селото, защото не можем да намерим работници – младите хора не искат да работят. Търсят работа от 8,00 до 17,00 часа. Някои пък предпочитат да са на трудовата борса или да чакат майките й бащите им да им дават пари", казва Валя Каменова.

И въпреки добрите условия, които семейството предлага – 3000 лв. месечен доход на семейство и почивни дни, никой не иска да полага тежък физически труд в кравефермата в Кошница. Откъм природни дадености селото е благословено – няма промишлени замърсители и природата е девствено чиста. Селото е заобградено от пасища и ливади с тучна планинска трева. През селото протича река Арда, увенчана с малкия живописен каньон Горло, наоколо има десет пещери, оттук минава стар римски път за Константинопол, а в близост е крепостта Калето, построена през VI век по времето на император Юстиниан.

Въпреки добрите условия, никой не иска да се занимава със земеделие и животновъдство, нито с развитие на туризъм. От година на година селото все повече обезлюдява – ако в края на 2015 г., по данни на НСИ, жителите са били 67 души, днес те са по-малко от 50, и то предимно в пенсионна възраст. В цяло село Кошница има само две деца.