Михаил Кръстев: Ако България не беше част от ЕС, тежестта от наложените от Тръмп мита за нас щеше да е по-малка

Ако България не беше част от ЕС, тежестта от наложените от Тръмп мита за нас щеше да е по-малка. Ние поделяме по-голяма част от тази тежест, тъй като не сме сериозен търговски партньор със САЩ, заяви изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев. Той обясни, че България е част от общоевропейския пазар, така че каквато тежест понесе той от американските мита, неизбежно България ще я сподели. "Все още няма търговска война, но има подрънкване на оръжия", смята икономистът.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че налага базови мита от 10% върху целия внос в САЩ и по-високи налози за някои от най-големите търговски партньори на страната, което доведе до остри реакции от световните лидери. Целта на мярката е да стимулира вътрешното американско производство, но същевременно тя крие опасност от повишаване на цените и търговски войни. Митата върху вноса са подобни на данъците. Те трябва да бъдат плащани от компанията, извършваща вноса.

Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Добромир Иванов посочи, че едва 2% е директният износ на България за Америка. "Заради Германия и други индустрии, свързани с европейски страни, може да пострадат отделни бизнеси у нас. Глобалният пазар е много свързан, а ние сме тясна част от него. Налагането на митата са момент, в който България следва да се насочи към развитие на алтернативни търговски отношения с други пазари. Тръмп си позволи този ход, защото САЩ имат реален единен пазар, затова и ЕС трябва да се развива в тази посока, както и да намали малко регулациите. Европа трябва да се отвори повече към Азия", подчерта пред Нова Иванов.

Тръмп обясни, че митата са реципрочни, подчертавайки, че страните, с които САЩ търгуват, имат далеч по-високи. Той не наложи мита от 10% върху вноса на стоки от водещи търговски партньори на САЩ като Канада и Мексико, но в сила остават митата до 25% за много стоки от двете страни заради проблеми с граничния контрол и незаконния внос на фентанил. Президентът заяви, че спадът на пазарите, причинен от решението му да наложи мита, е бил очакван и че тази стъпка е била необходима, за да се излекува икономиката на страната, която той нарече болен пациент.

От своя страна финансистът Владимир Сиркаров изтъкна какви са основните притеснения след налагането на търговските тарифи от страна на САЩ. "Сред тях са повишаване на инфлацията и намаляване на икономическия растеж. Неизбежно ще има проблеми с международната търговия, което пък ще причини неефективност в пазарната икономика. Това много добре осъзнава самият Тръмп, защото има дългогодишен опит в частния сектор. Въпреки това той знае, че винаги има както крачки напред, така и назад, но веруюто му е да бъде непредвидим и агресивен. Част от идеята му е с налагането на тези мита да привлече обратно американски производители, които са изнесли мощности извън САЩ. Това обаче няма да помогне за инфлацията, защото оскъпяването на междинната верига между търговци и крайни потребители остава проблем", коментира Сиркаров.

ЕС ще се сблъска с митническа ставка от 20% за своя внос в САЩ, Китай - с 34%, а Индия - с 26%. Сред другите мита за по-крупните вносители и американски търговски партньори са 25% за стоките от Южна Корея, 24% за тези от Япония и 32% за тези от Тайван. Вносът от Великобритания ще бъде облаган с 10%.

Икономистът Михаил Кръстев уточни, че митата на ЕС за американски стоки от селското стопанство и земеделието са много по-високи от наложените от САЩ. "Не трябва да се присъединяваме към световните мнения, че тарифите на Тръмп са твърде високи, защото можеше да са много по-големи, ако бяха само за Съюза", допълни той.