-Г-н Неделчев, кое провокира раждането на проекта "Образ и подобие", кое е уникалното и различното в тази изложба?
-Преди няколко години се запалих по колекционирането. Купувах картини, които ми харесват, произведения от много автори, но без обща цел. В съзнанието ми започна да се оформя колекционерско мислене и да се самообучавам. По същото време купих три автопортрета от Вихрони Попнеделев. Малко след това взех и автопортрет на Свилен Блажев,в типичния за него стил от кал.Тогава, по естествен път тези четири творби, заедно с усещането, че ми трябва фокус, доведоха до зараждането на идеята за колекциониране на автопортрети. Първо се обърнах към хората, коитохаресвах и познавах лично. После се свързах с изкуствоведа Надя Тимова, която ми показа много непознати за мен млади автори. Акад. Светлин Русев също ми даде ценни подсказки към кои творци да се обърна и така с общи усилия сглобихме колекцията от 77 автопортрета. Подготовката на целия проект отне около две години и половина, но тази експозиция в крайна сметка се превърна в своеобразен автопортет на съвременното българско изкуство. В изложбата реално може да се види претворяването на собственото Аз и респективно себеоценка на голяма част от българските съвременни творци от различни поколения и школи. Смятам, че именно това обединение, в допълнение с разнообразието от стилове и подходи прави колекцията уникална по рода си.
-Какво е впечатлението Ви от въздействието на изложбата върху публиката в различните градове на страната?
-Изложбата премина през четири града - София, Пловдив, Русе и Варна. Освен посетителите имаше и много местни художници, които биха искали да се включат в проекта. За мен най-интересното е, че колекцията може да се възприеме като една времева капсула и художествен акт, запечатващнивото на българското изобразително изкуство към определен момент. Работи се по една тема, изявени творци в цяла поколенческа гама, съзвездие от имена и усещане за това, къде е българското изкуство сега.
-Изненада ли Ви с нещо реакцията на хората?
-Първоначалната реакция на аудиторията донякъде бе свързана с кампанията, която популяризираше изложбата. Рекламата имаше за цел да провокира и да вкара посетители в изложбените зали. Истината е, че днес хората не ходят много по изложби, смятат, че е елитарно или скучно занимание. Но навсякъде броят посетители беше по-висок от обичайния за периода и за този резултат определено принос имат провокативните рекламни послания. Това, което за мен бе приятна изненада е, че млади хора харесваха творби на по-зрели автори и обратното, по-възрастни посетители оставаха очаровани от работата на младите творци. Това показва, че изкуствотоне може да се категоризира в определени рамки или шаблони.
-Какво обединява всички тези различни по възраст и стил автори, участващи в изложбата?
-Добрият автопортрет е не това, което един човек вижда в огледалото, а това, което човек вижда вътре в себе си. В този смисъл "Образ и подобие" обединява авторите не само на база тяхната артистична креативност, но най-вече показва техния вътрешен свят чрез собствената им дълбоко психологическа и откровена себеоценка.
-Какво е Вашето лично послание към публиката с тази изложба?
-Изкуството е мост към душата на хората. Автопортретът е един от най-трудните жанрове. Това изисква висока доза самокритичност и самонаблюдение. Много малко от тези автопортрети бяха готови, ние се свързвахме с авторите и после те работиха. Някои от творците признаха, че не са си правили автопортрет от 20 години и приеха проекта като лично предизвикателство. А моето послание е, че виждайки творбите освен артистичния капацитет, можеш да надникнеш във вътрешния свят на авторите.
-Интересна е платформата за споделяне, имаше ли изненади за Вас в коментарите?
-Имаше някои много точни попадения. Интерпретирането на изкуството е като любовта, каквото и да кажеш за него, все е вярно. Говорим за лично разбиране, как те е докоснало и какво виждаш. В някои от коментарите иинтерпретации, които видяхме определено има творчески заряд и потенциал от сферата на рекламната и PR индустрия, където нивото на сетивност и умението да боравиш с възприятия е ценено качество.
-Имате ли любими творби в тази изложба, кои и защо?
-Много е трудно да посоча само една. Добрият автопортрет е този, който разказва историята на душата, не този, който запечатва лицето. В него има голяма доза "разголване" и изисква човек да направи нещо, което по принцип хората правят рядко - да погледне вътре в себе си, да си направи равносметка, да се запита какво съм направил, къде съм, какъв съм, защо съм такъв. Щастлив съм, че в колекцията "Образ и подобие" има много такива автопортрети и смятам, че това е едно от големите й достойнства. В нея има много различни като стилистика и иконография творби и много искрени портрети. За мен това е най-ценното и затова цялата колекция ми харесва.