Тъжно признание: Ако затворя фермата си, трябва да си сложа въжето!

Николай Димов, председател на УС на Браншовата камара по месодайно животновъдство, говори за нерешените проблеми в бранша пред AGRO TV.

- Кои са нерешените досега проблеми във Вашия бранш и какви са решенията, за които Вие апелирате? Питаме Ви и като животновъд, и като председател на УС на Браншовата камара по месодайно животновъдство.

- В България все още няма ясна дефиниция за месодайното направление в говедовъдството. Има животни, които се ползват и в месодайно, и в млечно направление. Кравите се доят и в същото време хранят телетата. Докато при нас от една крава на година се получава едно теле и то на 100% се храни с млякото на тази крава. Качеството на месото от такива телета е съвсем различно от тези в млечното направление. В търговските вериги влизат животни, които са от млечното направление и месото им е със съвсем други качества спрямо месодайните.

Също така - в България нямаме оценка на труповете, за разлика от останалите страни членки, където труповете се оценяват и там производителите получават бонуси. Колкото е по-добър един труп, толкова по-голям бонус се полага на фермера. Така че, това нещо трябва да бъде въведено и в България.

Друг проблем в нашия бранш е свързан с пасищата. С промените, които се направиха, не се постигна целта пасищата да се ползват от животновъди, които са реалните ползватели. Като примери мога да посоча пасища, раздадени на старите ползватели, които имат животни на стотици километри от тези пасища и те не се ползват от техните животни. Тези пасища трябва да се ползват от животновъди, които са местни. Това нещо трябва да се урегулира. Нужна е промяна в закона.

- На какъв етап от развитието си е месодайното говедовъдство у нас?

- Не са малко вече елитните животни в България. Внесоха се доста качествени животни с родословия. Времето ще покаже дали тези ферми ще устоят на кризата и ще бъдат запазени.

Относно угоителните стопанства, те в момента работят на загуба. Причините са: високи цени на фуражите, на енергията и затова изпадаме в патова ситуация. Преработвателите в момента са в много по-добра позиция. Те преработват нашата продукция, като я вземат на безценица.

- Вие какви загуби търпите?

- В момента храноденът на едно животно струва 8 лв. Това животно дава прираст килограм и половина. Изкупната цена е 4 лв. Фактически идва приход 6 лв., а ние правим разход 8 лв. Реално от едно животно сме на загуба с 2 лв. Аз в момента угоявам 500 телета и с 1000 лв. всеки ден съм на загуба. На месец това са 30 000 лв. Не се ли вдигнат изкупните цени на живото тегло, ние ще продължаваме да търпим загуби, а това ни навежда на мисълта да намаляваме или да ликвидираме угояването.

- Вие как оцелявате?

- Оцеляваме. Караме на мускули. Надяваме се в много близко време да има подобрение на изкупните цени. Фермите, особено тези, които са по-малки, отиват към фалит.

- Вие колко животни имате?

- Имам 800 месодайни крави от шест породи. Общо животните са около 2500. В угояване в момента имам 550. Имам подрастващи, юници.

- Къде намирате пазар?

- Пазарът в момента на угоените телета е кланица, която се намира в Стефан Караджово, но и там нещата не са кой знае колко добри. Преди изнасяхме угоени живи телета за Гърция, за Косово. За Турция много се говори, но все още турският пазар е моментен и несигурен. Там човек не може да си планува нещата.

- В Европа как се развива месодайното направление в говедовъдството?

- Там, където съм ходил из Европа, по отношение на селекционния контрол всичко е перфектно и там всяка държава си поддържа генофонда, докато в България от предишния програмен период бяхме поставени в много неблагоприятно положение по отношение на селекционния контрол. При нас бяха включени автохтонни породи, които бяха под селекционен контрол и те редуцираха бюджета, който ни се полагаше. Ставката за една крава под селекционен контрол беше направо смешна и тя продължава да е смешна. Миналата година беше 160 лв. на глава, като от тези 160 лева ние плащаме 40 лева че и повече на развъдните организации за селекционната дейност и на една такава крава остават 110-120 лева чисто подпомагане. Обикновената крава получава 148 лева. За нея не се плаща нищо. Селекционните животни струват много пари. Инвестициите по тях са големи. Ние не сме получавали подпомагане за инвестициите, които сме направили за закупуване на селекционни животни от Франция, Ирландия, Германия, Дания. Това са наши собствени средства.

- Планирате ли нови инвестиции във фермата?

- Имам входиран проект по подмярка 4.1 за фуражна кухня. Предстои изграждане на угоително стопанство, но на този хал, както сме сега, се замислям дали изобщо тези проекти да ги реализираме. Как да угоявам телета, като работим на загуба. Защо е нужно да правя една голяма инвестиция от 1 милион евро, след като отглеждането на животните е на загуба.

- Така ли песимистично ще завърши нашият разговор?

- Трудно се затваря ферма. Аз ако си затворя фермата, трябва да си сложа въжето.