Това съобщи днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си в бизнес форум "Региони в растеж" във Варна.

Към момента са отворени за кандидатстване и са обявени схеми за 2,25 млрд. лв. или над 75% от общия бюджет на ОПРР 2014-2020 в размер на 3 млрд. лв., информира Павлова. Като отворени възможности за финансиране към момента са градската среда и градското развитие, очакваме финансовия инженеринг, чрез който да инвестираме 370 млн. лв., дейностите, свързани с енергийната ефективност в малките и големите градове, с образователната инфраструктура са факт. 

Музикалното училище във Варна е първият одобрен и финансиран проект, който стартира по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 и по който вече са започнали дейности по реализация, напомни министърът. През следващите месеци очакваме да стартираме инвестициите в подкрепа на реформите в образователната и здравната инфраструктура. Над 160 млн. лв. са отделени за реформата в спешната помощ. За областта и региона ще бъдат подкрепени спешните центрове в болниците "Света Анна" и "Света Марина", каза тя.

Продължават инвестициите в деинституционализацията на услуги за деца и възрастни, което е новият момент в програмата. До края на 2016 г. ОПРР 2014-2020 ще бъде отворена на 100% за бенефициенти, за да могат да работят и реализират проектите си, обърна внимание Павлова.
Министърът информира, че за градовете в Североизточна България са предвидени 188 млн. лв., които ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездна помощ. С нея ще бъдат подкрепени проекти за градско развитие, енергийна ефективност, градска среда, градски транспорт. 40 млн. лв. ще бъдат инвестирани в пътна инфраструктура, реформа на спешната помощ и подкрепа за образователната реформа - общо още над 100 млн. лв., а с 13 млн. лв. ще бъдат подкрепени 10 професионални гимназии.

Североизточна България може да се възползва от възможностите, които ще предоставят два фонда за финансов инженеринг, коментира Павлова. 370 млн. лв. са заделени във Фонда на фондовете в такива инструменти, обясни тя. Единият от фондовете за градско развитие е за София, един за Южна България и един за Северна България. 

Ще бъде създаден и още един, който ще подкрепя развитието на туризма. 

Чрез фонда за развитие на туристическа инфраструктура, който планираме да реализираме ще подкрепим развитието на нови туристически атракции, както като възможности за посещение, така и като проекти, генериращи приходи, заяви регионалният министър. Той е със стартова инвестиция от 100 млн. лв., която очакваме да бъде утроена до 300 млн. лв., допълни тя.

Министърът коментира, че при успешна реализация на проектите и инвестициите, като ефект от прилагането на програмата, се очаква макроикономическите показатели, които са анализирани за целите на програмата като БВП, износ, внос, частно потребление и частни инвестиции, да се повишат като инвестиции с минум 8,4% към всеки един показател. Оперативната програма заработи доста бързо, благодарение и на научените уроци от предходния програмен период, подчерта Павлова.

Важна е ролята на местната власт, коментира министърът и обърна внимание, че говорейки за фискална децентрализация, е дадена възможност, повече отговорност и правомощия на местната власт в този програмен период. Всички 39 града, които са основни бенефициенти, са междинни звена и те могат да определят какви да са проектите, обхватът на техните инвестиции, сами да разглеждат и одобряват проектите, които да финансират, обясни регионалният министър.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която също участва във форума, запозна участниците в него с подробностите относно процеса на кандидатстване по Оперативна програма "Региони в растеж" и отбеляза, че с проектите се цели постигането на по-висок икономически потенциал в градовете, което да даде тласък за развитие на целия Североизточен регион.
Лиляна Павлова отбеляза, че програмите за териториално сътрудничество са също важна част от инвестициите, като Варна и региона имат възможност да бъдат бенефициенти по 9 от 12-те програми, които България управлява в този програмен период, с изключение на програмите за сътрудничество със Сърбия, Румъния и Турция.

По отношение на водната инфраструктура, министър Павлова припомни, че Варна е консолидиран район, изпълнил всички стъпки на реформата. Избран е изпълнител, който ще изготви регионалното прединвестиционно проучване, което дава възможност на Варна в края на 2017 г. да има готово такова проучване. Договорът между Асоциацията по ВиК и ВиК оператора за стопанисване на системите и съоръженията е сключен, като инвестициите в развитието на водната инфраструктура за следващите 15 години ще бъдат поне 58 млн. лв., подчерта регионалният министър. 

Като възможни посоки за развитието на региона министърът на регионалното развитие и благоустройството определи също секторите промишленост, индустрия, включително подкрепа за развитие на пристанищна инфраструктура, което определя потенциала на Варна и региона за транспортен и логистичен хъб. Според нея третата възможност за развитие на региона е земеделието.

Лиляна Павлова обясни пред журналисти, че проверката на инспекторатите и направените допълнителни проверки на прекратените обществени поръчки за строителство на АМ "Хемус" показват, че няма опорочена процедура. Сега имаме възможност да обявим наново, по новия Закон за обществените поръчки, процедурите за избор на изпълнители, като при първия лот няма да има забавяне. Обществената поръчка за него ще бъде обявена най-късно в края на май - началото на юни, а останалите три след като бъде довършено препроектирането и екологичната оценка на трасето, като това се надявам да стане следващата година.