Строители, сервитьори, майстори, които ремонтират дома ни, фризьори и инфлуенсъри са сред професиите, които най-много укриват доходи, показва анализ на Националната агенция за приходите, пише "Телеграф". 

Част от хората, които не отчитат пълните си доходи пред НАП, получават част от възнаграждението си на ръка – това е т.нар. "заплата в плик“.

По отношение на щетите от този риск е извършен анализ през 2010 г. Той сочи, че щетите са в средногодишен размер над 400 млн. лв. Вследствие на предприетите от НАП мерки има свиване на размера на потенциалните загуби с 85 млн. лв. през периода 2022-2023 г.

Оценка, направена през 2023 г., показва, че най-голям принос в общата щета по този риск имат сектори търговия и строителство, следвани от ресторантьорство, транспорт, туризъм, инженерна дейност и реклама.

Това означава, че много от работещите в тези сектори – сервитьори, строители, продавачи, получават официално и се осигуряват на ниски заплати, близки или равни на минималното възнаграждение, а някаква сума им се дава от работодателя на ръка.

Работещите в ресторантьорството разчитат и на бакшиши от клиентите, които не се отчитат никъде. Това е причината и в този сектор официалните заплати, отчитани от статистиката, да са най-ниски.

Според последните данни на Националния осигурителен институт средната заплата в "Хотелиерство и ресторантьорство“ е едва 1366 лева през първото тримесечие на тази година – най-ниската сред всички сектори.

От една страна, със заплатите в плик се ощетява бюджетът, тъй като в него не влизат данъци в пълен размер, както и осигурителната система заради скатани осигуровки. Но тази практика ощетява на първо място самите работещи, защото те губят по линия на осигурителни права, посочват от НАП. Така заетите лица ще получат по-ниски обезщетения за безработица, болест и майчинство, данъчни облекчения, както и по-ниска пенсия в бъдеще.

Всеки работещ може да изчисли на специален уебсайт "Заплата в плик“ какви са потенциалните му загуби. Обикновено за един по-дълъг период става въпрос за стотици хиляди левове. В рамките на 30-годишен трудов живот например работникът може да загуби около 300 000 лева. Това са пари, които никога няма да види под формата на майчинство, болнични, обезщетения и пенсия.

Освен работници и служители сиви доходи имат и самоосигуряващи се лица. Най-голям е рискът от укриване в сферата на услугите, които се изпълняват с личен труд. Такива професии са фризьори, козметици, маникюристки, домашни майстори, счетоводители. А отскоро сред най-рисковите лица се нареждат и инфлуенсърите, някои от които печелят доста добри суми от видеа в социалните мрежи.

Срещу лицата, укриващи доходи, НАП прилага най-различни мерки. Част от тях са комуникационни и имат за цел да обяснят на хората какви са правата и задълженията им, както и какво губят, ако не обявяват приходите си в пълен размер.

Това става с брошури, видеа, подкасти, публикации в социалните медии. "Усилията на НАП са съсредоточени и върху това да мотивират гражданите и бизнеса да декларират коректно приходите си, да плащат данъците си в срок и осигуровките в реалния им размер.

Ако въпреки предприетите мерки лицата не променят поведението си, НАП предприемат контролни действия под формата на проверки и ревизии“, заявяват от приходната агенция.

По отношение на риск "Заплати в плик“ първоначално са прилагани предимно проверки и ревизии, но е установено, че ефектът от тях бързо се изчерпва с времето, т.е. промяната в поведението на работодателите и работниците е краткосрочна и не е постоянна.

Поради тази причина НАП прилага други подходи за противодействие като например възможността за достъп чрез ПИК (персонален идентификационен номер) до данъчно-осигурителна сметка на наетите лица, където те могат да проверяват на какви суми се осигуряват.

Друга мярка е пускането на калкулатора на загубите – уебсайт "Заплата в плик“, където всеки може да си пресметне колко губи заради укриване на доходи.

Работодателите, които предлагат заплата в плик, също понасят редица негативни последствия – освен административните санкции за нарушения те подлежат и на наказателни санкции (законодателството предвижда до 8 години лишаване от свобода в определени случаи).