Димитър Стафидов: Целта ни беше филмът "Милен" да е навсякъде

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Димитър Стафидов, един от създателите на филма "Милен". 

Вие сте добър тандем с вашия колега Веселин Диманов. Това е вече втори документален филм, който правите, нали така?

Да, да, това е вторият филм. Заедно с Веско правихме и първия, който е за Кристиан Таков - "Моралът е доброто“. Той там беше режисьор, аз бях режисьор по монтажа. Сега сме и двамата режисьори и сценаристи, той е и продуцент. Сработихме се не без напасвания, но като цяло добре.

А къде са били основно споровете ви докато правехте филма?

А, имаше огромни спорове, но и двамата мисля, че го приемаме като в реда на нещата, и  което е много уместно някак си за проекта, понеже самият Милен вярва, че истината се ражда в спора, и цитирам винаги Тара Нури, която казва: "Милен и лесно няма“. И така се случи и този проект. Имахме огромни спорове за всякакви неща. Но се радвам, че на края и на двамата много ни харесва това, което постигнахме заедно.

Въпреки, че е документално повествованието, как се възприема то от публиката? Има ли емоционални, силно емоционални моменти? Изобщо кажете малко повече за това.

Да, да. Със сигурност е много емоцията. В смисъл, публиката го възприема емоционално, аз съм много щастлив от това. Аз, генерално, не знам, може би имам малко по-игрален маниер на работа, и може би това се пренесе по някакъв начин и в предния, и в този филм. А пък Веско има огромен талант за документалистика, той има минало и като журналист, и може да открие всички факти, всичките събития в живота както на Кристиан, така и на Милен. Така някак си се съчетаха нещата и двата филма са емоционални документални разкази, което не се среща често и може би ще е интересно за зрителите.

Вие сигурно го видяхте това по време на премиерите. Как реагираше публиката?

Да, на премиерата много се смяха хората на смешните моменти, плакаха на тъжните. Аз самият бях гледал този филм и още продължавам да го гледам хиляди пъти, за да го оправя технически, всичко да е изрядно, като накрая го гледах и изцяло безчувствено и много се изненадах от себе си, че аз самият се разплаках на премиерата. Понеже, когато чуваш останалите две хиляди зрители около теб да се смеят и плачат, и това даде съвсем нова енергия на филма за мен. И самия мен ме развълнува.

Казвате, има и смешни моменти. От какво точно се пораждат те? От къде идва това?

Самият филм цели по някакъв начин да представи Милен многопластово и да е такъв, какъвто е. И самият Милен има страхотно чувство за хумор, той не е чисто политически журналист, не е изцяло сериозен. Напротив, има и много шоу елемент. И тази негова харизма идва и от това. И това също е показано във филма и се радвам и хората да го оценят и да го възприемат. Трябваше да покажем и тази част.   

Помним го, познаваме го, разбира се. Наистина многопластова личност. Всъщност вие самият от какво най-вече се впечатлявате, от кое нещо в неговата личност? 

Реално, причината да се прави този филм за Милен Цветков не е защото той е перфектен, не е защото той е изцяло съвършен и не допуска грешки. Напротив, той допуска грешки, признава си, когато осъзнае това. Това го има и във филма. Не винаги е прав, но винаги говори това, което той мисли. Никога не допуска като журналист някой да му каже какво да говори, нещо, което не е неговата истина.

И това е все по-рядко срещано. И всъщност, това е най-ценното негово качество и това е причината да се прави филм за него.

Да, така е. Така беше. Какво още да ви питам? Може би нещо за архива, който сте ползвали. Аз питах и вашия колега: имаше ли нещо по-специфично, нещо изровено, до което нямаме достъп всички?

Да, той може да ви е разказал – възстановяхме една касета в Швейцария. Шест месеца я възстановявахме. Това е една касета, на която не знаехме какво има, не знаехме изобщо дали ще можем да я възстановим. Просто ни звучеше сякаш може да е много ценна. Това е от предаването "Един ден с Милен Цветков“ и е от 2000-та година.

Но защо е била там? Какво търси в Швейцария?

Тя беше увредена. Не можеше да се дигитализира. Търсихме начин тук и всички ни казаха, че това е невъзможно, няма да се случи, не може, тя е чупена.  И търсихме там абсолютно на риск. Чакахме изключително дълго време, без да знаем дали ще могат да я възстановят. Заплати се услугата и просто тръпнехме. А накрая всъщност голяма част от финала на филма е именно от тази касета. Така че се оказа, че си е заслужавало.

Интересно наистина, ще ни бъде любопитно на всички да го видим филма. 

Ние вече се радваме, че от 1 март разпространението тръгва в цялата страна - в големите кино вериги във всички градове. За което много сме щастливи, защото това беше целта – да може да е навсякъде филма, да има широко разпространение. Защото е важно да не го гледат шепа хора, да го гледа възможно най-широка публика този филм.

Ами благодаря много и успех пожелаваме, макар че успехът вие сте го постигнали вече. И още други такива филми да правите, защото си заслужава, наистина.