©

Постановката "Гледна точка или Ръбовете на кръга" на Александър Илинденов, изградена върху повестта-приказка "Гледна точка" от Василий Шукшин и текстове на Даниил Хармс и Михаил Жванецкий, препраща към сюжети от Съветска Русия, но тази темпорална условност не оставя съмнение в актуалността на тематиката. От древността до днес, демократичните общества толерират различните гледни точки, тоталитарните предпочитат единствената гледна точка, но тя остава такава, само докато социумът активира съпротивителните си сили срещу нея. Всеки от авторите намира своя начин да разкаже неудобната за тоталитарното време истина. Тя прозира в иносказателно-ироничната повест-приказка "Гледна точка" на големия писател, кинорежисьор и актьор Василий Шукшин, ескалира в етюдите по абсурдиста Даниил Хармс, намира своеобразно обобщение в сатирата на популярния Михаил Жванецкий.

Обикновените хора от "Гледна точка или Ръбовете на кръга", затънали в некрасивия си, дребнотемен и еснафски живот, нагажденци или наивници, будещи присмех, но и симпатични със стремежа си към любов и щастие, се родеят донякъде с персонажите в творчеството на модерната Мария Станкова. В търсене на експресивен израз за своите послания, авторката и режисьорът не случайно се срещат в метафората на заглавието за ръбовете на кръга. Оттук нататък, наред с литературни средства като метафориката, алегорията, алюзията, Александър Илинденов използва и различни театрални средства, за да насити максимално с внушения своята драматична буфонада. За ученика на проф. Крикор Азарян жанровото определение е особено важно, защото то избистря режисьорската концепция и формира въздействието върху зрителя.

Изключително динамичният спектакъл разиграва една и съща ситуация от гледните точки на Песимиста/негативиста и Оптимиста/наивиста, после гледните точки се сменят, а с тях и истините, понякога пък всички говорят и нищо не се разбира... В какво е смисълът? В самата идея за смисъла. В сравнението...