Илинден е - един от най-големите летни празници!

На 20 юли почитаме паметта на Свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Според преданията, той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне.

Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи дори и вкъщи, единствено може да се приготвя храна.

Преданията и вярванията за Свети Илия се различават в различните части на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

Едно от преданията разказва, че Св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде - в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.

Народните поверия гласят, че когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.

Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на Свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса.

Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не "пасе" житата. Според народните вярвания, светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи Св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.

По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел, особено ако в дома има именник. За да се умилостиви господарят на мълниите се замесват и обредни хлябове, наречени "боговица" и "колач за Св. Илия". Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прекадява.

За да предпазят реколтата си от гнева на Свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.

В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите "Пеперуда" и "Герман".

Според народните поверия, набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.

На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна. На Илинден не трябва да се влиза в море или в река, тъй като на този ден водата взема жертви за курбан.

На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото Свети Илия е техен покровител.

На Илинден имен ден празнуват: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.