Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но коренът му е от Мараш, Западна Тракия. Като типичен представител на зодия Овен той е широко скроен човек с душа, отдадена на хората, и надарен от природата с талант да бъде център на внимание. През 1964 г. завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Изиграл е повече от 300 роли в киното и в театъра, но най-голяма популярност му носи Капитан Петко войвода в едноименния сериал под режисурата на Неделчо Чернев. Бил е депутат във ВНС.
"България Днес" споделя откровено интервю с любимия на хиляди българи актьор.
- Г-н Михайлов, какви чувства ви обхващат преди и след изборите?- Преди изборите си мислех, че е задължително българите да гласуват, стига да има за кого. Макар че с гласа си ние не помагаме на народните представители, а избираме пътя, по който една държава трябва да върви. След изборите много ми се иска най-сетне да започнем да се движим към единство, защото ни чакат тежки дни и години. Ние малко сме свикнали друг да ни дъвче, пък ние само да гълтаме и това трудно ще се оправи. Наскоро чествахме Деня на независимостта. На този ден винаги се питам - кога всъщност ние наистина сме били независима държава, и не можах да си отговоря. Той светът става все по-глобален и децата, нашите, които излизат в чужбина, е важно да се върнат, за да имаме надежда, че българите в някакъв момент наистина ще станем единна и силна нация, а не само да разчитаме на други да ни "оправят". Стига вече с тази мантра!
- Имаме ли лидери в политиката, които да ни обединят?- Там е работата, че нещо трудно се виждат подобни хора на върха. Имам една любима реплика от една пиеса на Кольо Русев, там турчинът го казва на българите: "Вие, българите, три шапки, пет акъла имате". Или както се казва - "Всички сме торба акълии, но няма един-двама човека, на които да повярваме, че наистина милеят за страната." В този момент си мисля, че най-главното от всичко е политиците така да правят нещата, че да не усложняват международното положение, че чак ме е страх да мисля какво може да стане. Там, най-горе, в международен план трябва да имаме хора, които да не грешат. Там не бива да става партийно боричкане, а да бъдем съвестни и солидарни и единни. Това е важното.
- В какво вярва днес вашият Капитан Петко войвода, поизлъган ли е?- Отдавна е поизлъган. Като се понапъне днешният Петко войвода у мен, разбира, че на Балканите не трябва да се делим така, както ни разделят политиците. Ако светът е тръгнал към единение, ние ще се събираме със съседите си, няма да търсим други държави. Но моят Петко, ако у мен е малко умрял, у други хора, все още съществува. Хора има, които още вярват в идеите на Петко войвода.
- Демокрация има ли в момента за българина?- Какво значи демокрация? Ред, зачитане на законността, на мнението на другия. В момента никой, дори и самите управници, които създават законите, не ги спазват. Значи по тази тема въобще няма място за анализ. Много бих искал да заявя на бъдещите управляващи от вашия вестник: "Хора, ние ви избираме, за да правите закони, правила, система, по която да работим и живеем, да развиваме икономиката. Вие сте там за това, а не да ми се явявате всеки ден по телевизията и да ми давате акъл как да живея." Вчера съм гласувал за него, а той вече е забравил за какво е в това Народно събрание. Депутатите ще започнат да работят, когато изравнят заплатите им със средната за страната. Неведнъж съм го казвал това, защото го мисля, само така ще насочат поглед и в хората, не само към себе си.
- А мислили ли сте какво ще стане, ако никой не гласува?- Ами да! Мислил съм си го, защото аз също не гласувам. Тази политическа класа заслужава един такъв урок. Властта вероятно е много сладко нещо. Тя те прави ненормален - малко някой да зависи от тебе или пък цял един колектив, а не дай Боже цяла държава... Властта е жестоко нещо, както и парите. Трябва да имаш силата да ги понесеш.
- Вие се отказахте от пенсия награда, но голяма част от българските пенсионери живеят мизерно.- Така е. Проблемът с пенсиите е доста отдавна и ако знаех как да се реши, щях да участвам и аз по-активно, докато бях депутат във ВНС, а и след това.
- Парите ли са най-големият душманин на културата?- Да! За съжаление дойде такова време. Моят татко навремето казваше: "Ще дойдат години, когато мама на тати няма да дава без пари..."(смее се). Но, ако говорим сериозно - абсурдите и в културата, и в политиката са от посредственост. Тая демокрация я разбрахме криво. Още в началото сложихме начело хора ренегати, без убеждения и посоки. Доносниците още са на коня. По-страшни са от убиеца, защото убиецът те трепе и край, а доносникът те убива за цял живот! Това са ренегатите, хора, които не знаят накъде да водят народа и държавата. Водят натам, където плащат повече. И това ни закопава. И в този смисъл не може да се говори за морал, защото... посредствените хора естествено си избират посредствени водачи. Те пък назначават посредствени хора около себе си и позират през цялото време, защото им викат: "Ти си страхотен!". И естествено бъркат, защото им дават лош акъл. Така се ражда и култът.
- Изиграхте велики личности, ханове. Ако беше тук хан Крум сега, какво би ни казал?- Играл съм Крум два пъти. Единият беше в пиеса, забраниха я, защото в първата част той създаваше закони, а във втората беше кьоркютук пиян, деградирал, вероятно защото не може да се оправи с този народ. Но Крум се е оправял. Не твърдя, че трябва диктатура и тирания, но един народ, като не си заслужава свободата и демокрацията, има голяма опасност да стигне дотам. Което е страшно! Не се състоя българската пролет, хората мълчат. Може би най-много ни е нужен Кубрат. Дели децата си, но дава пример със снопчето пръчки... Но както сме тръгнали, ще изброим и Капитан Петко войвода, и Стамболов, и Стамболийски, и партизански командири, и Дантон, и Ричард III... Около 13 са силните личности, които съм играл. Почти всички са на паметници. На Петко войвода са поне 25 и Валентин Старчев казва, че все повече приличат не на истинския, а на филмовия (смее се).
- Да сменим темата. Вие продължавате да играете и постановките ви са пълни. Сцената допинг ли е?- Допинг, но има нещо много важно - сцената е за уважение. В момента, в който колегите започват да ти помагат да ходиш, да седнеш, да станеш... Трябва да усетиш и да слезеш, когато си силен. Вярно е, че имам доста болежки и аз. Но това не ме кара да се отказвам току-така от публиката. Още имам какво да дам.
- С какво не се примирихте в този живот?- Овенът е много проклета зодия, с нищо не може да се примири. Трудно се живее, когато в голямата част от живота си казваш истината в очите. Намразват те. Не мога да се примиря с това, че човек остава сам накрая. Все по-малко приятели остават - може би овнешки кусур е, малко инати сме. Но съм колективно животно, правя впечатление на темерут, ала съм контактен човек. Много ми тежи и че все повече не понасям мимикрията, лицемерието. Но... това е положението.