Варненският драматичен театър започва своето летоброене от 12 март 1921 г., когато първата общинска театрална трупа представя първата си постановка по модерната тогава пиеса "Инстинкът" от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития "Съединение", по-късно филиал "Варненска комуна", сега Сцена Филиал.
Мечтата за специален театрален дом отлежава във времето, но пък се изпълва по възможно най-добрия начин. Строежът на започнатия още през 1912 г., по проект на арх. Никола Лазаров, "Градски театъръ", се забавя заради войните, варненци го подпомагат с волни пожертвования през 1927 г. и едва в края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна.
Театралното начало, независимо от трудностите, е белязано с огромен и би могло да се каже дори неповторим ентусиазъм. Само в първия си творчески сезон 1921-1922 трупата представя премиерно около 40 пиеси! Свидетелство за това дават архивите, сред тях и съхранената тетрадка на помощник-режисьора, където са отбелязани както заглавията, така и броя на спектаклите, всички режисирани от Стоян Бъчваров. Списъкът започва с "Инстинктът" от А. Кестмекер и продължава с "Лес" от Н. Островски, "Интересът преди всичко" от О. Мирабо, "Фарисей" от Б. Шоу, "Жестокият благодетел" от К. Голдони, "Врагове" от М. Горки, "Едип цар" от Софокъл, "Народен враг" от Х. Ибсен, "Женитба" от Н. В. Гогол, "Боброва шуба" от Г. Хауптман, "Чудото на Свети Антоний" от М. Метерлинк, "Хъшове" от Ив. Вазов, "Ревизор" от Н. В. Гогол, "Отело" от У. Шекспир, "Тартюф" от Ж. Б. Молиер, "Падуанската херцогиня" от О. Уайлд, "Камо грядеши" (Quo vadis) от Х. Сенкевич, "Дон Кихот" от М. де Сервантес и т.н. Любопитно е, че някои от пиесите са играни по 4-5 пъти, докато други достигат 17 представления, като "Отело" например.
През годините броят на постановките за един сезон намалява, но за сметка на това постепенно се изгражда сериозна репертоарна политика, която независимо от обществено-политическите настроения, се стреми да поддържа баланс между добрите български и чуждестранни заглавия.
След Стоян Бъчваров, във Варна поставят творци като Кръстьо Сарафов, Николай Фол, Кръстьо Мирски, Станчо Станчев, Димитрина Гюрова, Красимир Спасов, Любен Гройс, Цветан Цветков, Петър Златев, Гриша Островски, Андрей Калудов, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Пламен Марков. Следват Стоян Камбарев, Вили Цанков, Галин Стоев, Явор Гърдев, Георги Михалков, Стилиян Петров, Стоян Радев Ге. К.
Наред с "Майката. Васа Железнова 1910" и "Черна дупка" на Стоян Камбарев, "Бастард", "Крум", "Марат/Сад", "Калигула" и "Пухеният" на Явор Гърдев, "Ричард III", "Вуйчо Ваньо" и "Ревизор" на Пламен Марков, както и "Канкун" на Стилиян Петров маркират високия градус на естетическо живеене във Варненския драматичен театър.
Много са както драматичните, така и комедийните постановки, които години наред не слизат от театралния афиш.
Само комедията "Между два стола" от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, която се играе непрекъснато в периода 1990-1998, достига рекордните 150 представления.
Като хитова постановка през най-новия сезон 2014-2015 се очертава комедията "Свекърва" от А. Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., която само за 15-те си досегашни спектакъла след премиерата е видяна вече от близо 5 000 зрители, като 2 000 от тях са в други градове. "Свекърва" продължава да покорява публиката с представления във Варна и на гастроли, което бързо умножава нейното статистическо предимство. Неслучайно тъкмо със "Свекърва" Варненският драматичен театър кани своите почитатели на 94-ия си рожден ден. Празникът започва на 12 март от 19 часа на Основна сцена.