Влади Въргала припомни потресаваща случка с пенсионери

Всеки сам избира своя спасител. Хората бързат да открият защо тези срещу тях са врагове, вместо да откриват добрите си страни. Това каза в интервю за bTV Radio актьорът и режисьор Владислав Карамфилов – Влади Въргала. За себе си е категоричен, че никога не би станал политик и че не е този водач, от хората имат нужда.

"По принцип нищо не е толкова черно в този живот, хората се стресират от това, което се случва в момента. Ако човек е здрав, абсолютно всичко друго е решимо, всеки има някаква сложност за оцеляването, на всеки му е трудно. Един плаче за обувки, друг плаче за крака. Ако на мен примерно ми трябват 1-2 милиона, на Безос му трябват 12-13 милиарда примерно. И ние по един начин сме щастливи и по един начин сме нещастни в усещането си, ако пречупваме всичко през материалната гледна точка.

Материалният свят вече е издигнат като фундамент в критерия успял ли съм, не съм ли успял. И то е така – единственото нещо, което можеш да демонстрираш за успех – това е колко пари изкара. Аз съм много голям футболист – ми да де, ама колко пари изкара? Аз съм много голям певец – хубаво, харесвам ти песните, ама колко пари изкара? Тези, които не са изкарали пари, тях ги признават, когато вече тях ги няма…“, коментира още Влади Въргала.

Актьорът разказа свои спомени за 10 ноември: "Когато дойде 10 ноември преди 33 години, като че ли моето поколение хвана най-хубавата част от социализма. Тогава вече се разпадаше тази черупка, навлизаше малко повече свобода и дишаха малко по-дълбоко. Когато се случи да стане 10 ноември, да падне Тодор Живков, да раздържавим държавата, всички участници в събитията по един и същ начин абсорбираха възможността да ползват държавната структура като частна – за лична употреба.“

"В момента, в който настъпи 10 ноември бях в класа на един от най-великите хора за мен, раждани в България, който беше потомствен комунист, партиен секретар на Народния театър и ние, неговите студенти до един бяхме от другата страна на барикадата. Това по никакъв начин не създаде напрежение между нас. Напротив – Стефан Данаилов се опитваше дотолкова, доколкото е възможно да ни даде информация какво се случва и за участниците в тези процеси. И колко на приказки е прекрасно, а колко е невъзможно да се случи онова, в което ние толкова вярвахме тогава, че ще се случи.

Ние вярвахме, че ще стане чудо и ще заживеем всички богати, щастливи, сред едни прекрасни хора. Тогава, когато дойде самият момент с Тодор Живков, че падна, аз щастлив, казах на баща ми – татко, Тодор Живков са го махнали, а баща ми каза – ще го търсите Тодор Живков, но няма да го намерите. А баща ми никога не е бил политически ангажиран с нито една партия. Той просто беше умен човек. Започна една еуфория, това беше първото категорично разделение на българите помежду си. Първото нещо ,което донесе 10 ноември беше разделението на сини и червени. Деца и внуци воюваха срещу своите родители, баби и дядовци.

Аз бях убеден, че трябва да ги смажем тези червени боклуци, бях на 2 митинга, бил съм на стачките за Петър Младенов, светла му памет, бил съм всеотдаен на революцията, искам да кажа. Но един път, когато отивах на лекции във ВИТИЗ имаше един провален митинг на БСП, които вървяха – възрастни хора, и скандираха. И отстрани – естествено, че това е забавление за младите хора, и в един момент един от мъжете – той имаше в себе си достойнството и се изрепчи на младежите, набиха му няколко тупаника, на бабата й паднаха очилата.

Аз в това време видях в тези хора моите баба и дядо, които в момента някой издевателства върху тях. Аз разбрах, че в момента ние сме поддадени на някакъв инстинкт за самоунищожение. Че ние воюваме един с друг, а не, че воюваме за нещо. И то с неправилните врагове. И днес е така – воюваме един срещу друг. Всеки един човек, който се появи като нов играч на политическата сцена, моментално той заема профила на някой друг, който е слязъл, абсолютно същият“, посочи още Влади Въргала.

Според него, това, което може да обедини народа ни, са големи спортни постижения: "Футболът! Ако националният отбор стане световен шампион, целият народ ще излезе на улицата и ще се прегръщаме. 94-та година е последният миг, в който аз съм видял българите да се обичат, да се прегръщат, да са щастливи, че срещат друг българин. Единствено тогава, когато станахме четвърти на световното в Щатите“, каза той за btvradio.