Наследниците на починал олигарх търсят 1 млрд. евро от България

Фамилия Ершови оцени, че е загубила 1 милиард евро от българската компания "Петрол“ след изненадващата смърт на единия от нейните собственици – Денис Ершов, предава "24 часа".

Дъщерята Василиса и синът Егор изпълниха своята закана отпреди по-малко от 2 години, когато сумата, искана тогава от Министерство на финансите на България, бе 840 милиона долара. Юристи по онова време се усъмниха, че семейството ще плати таксата от десетки милиони, за да подаде иск.

Наследниците обаче вече водят дело срещу България в инвестиционния арбитраж на Световната банка с иск за 1 млрд. евро, който е регистриран на 11 ноември 2022 година.

Според Василиса и Егор те са станали жертва на незаконни действия от Варненския окръжен съд, Агенцията по вписванията и Комисията за финансов надзор и Ершови били лишени от имущество.

Синът и дъщерята предявяват иска от името на баща си, който почина от левкемия на 51-годишна възраст през 2017 г.

Двамата твърдят още, че неправомерни действия и бездействия на държавните органи са довели до срив на инвестицията му в един от най-големите дистрибутори на нефт и газ в България – дружеството "Петрол“.

Миналата година наследниците на Ершов изпратиха нотариална покана до финансовото министерство, като изискаха 840 млн. долара да им бъдат изплатени като обезщетение заради експроприацията на активите на дружеството.

Денис Ершов е от руския град Челябинск, но бе гражданин на Литва. Веднага след падането на комунистическите режими в Източна Европа започва да се занимава с търговия с петрол. Още през 1991 г. създава в България компанията "Нафтекс“ и с българския бизнесмен Митко Събев бе основен акционер и в "Петрол“, но продаде своите акции.

Компанията по-късно бе изкупена от банкера Цветан Василев

Денис Ершов бе изгонен от България през 2000 г. по заповед на тогавашния директор на Националната служба за сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов. Днес той е политик, лидер на ДСБ и съпредседател на "Демократична България“. Мотивите да бъде изгонен Ершов бяха, че е заплаха за националната сигурност. Тогава бяха екстрадирани още четирима бизнесмени от руски произход, сред които и Майкъл Чорни.

Ершов обжалва изгонването си и спечели делата в съда. Така от 2004 година отново получава право да влиза в страната ни. Години по-късно разказва, че

заповедта за изгонването му от България не е политическа, но е поръчкова

Делото на наследниците на Ершов срещу България е заведено именно заради "Петрол“ и принудата бизнесменът да продаде собствеността си.

Бившият държавен монополист в търговията на дребно с горива бе приватизиран през 1999 г. заедно с над 500 бензиностанции, пристанища, железопътни връзки и друга инфраструктура. А купувачът на мажоритарния пакет Денис Ершов бе изгонен малко по-късно от България.

През цялото време до Ершов като негов бизнес партньор и миноритарен акционер е бизнесменът Митко Събев. Създаден е "Петрол холдинг“ АД, който контролира бензиностанциите и ръководи операциите на дребно, а "Нафтекс Петрол“ ЕООД държи промишлените складове.

Очаквано бизнесът се развива успешно и по различни оценки компанията струва между 550 и 600 млн. долара

Около 2009 г. обаче започват проблемите, които довеждат до днешното дело срещу България. Първо възниква напрежение между съдружниците Ершов и Събев.

В жалбата си наследниците посочват именно българския бизнесмен, който според тях от декември 2009 г. "организирал поредица от действия, довели до незаконна регистрация на решения на предполагаемо събрание на акционерите в Търговския регистър“ и това лишило Ершов от контрол в компанията.

През годините Събев и Ершов взаимно се обвиняват в източване на "Петрол“ и споровете им влизат в няколко български съдилища. Днес наследниците на Ершов обвиняват и държавата ни в отказ от правосъдие.

Според тях през ноември 2013 г. съдът постановява отново връщането на пълен контрол на Ершов и другия съдружник – Мелник, над холдинг "Петрол“. Тогава обаче двамата руснаци разбират, че холдингът е продаден на Българска фондова борса на 1/3 от реалната според тях цена. Ершов обжалва тази сделка през Комисията за финансов надзор, защото директорите на "Петрол холдинг“ не били одобрявали продажба.

Според иска на наследниците КФН не се е намесила и Ершов започва нова серия от съдебни дела. На 9 декември 2013 г. и Централният депозитар одобрява сделката, като преди това я е обявил за неподлежаща на съдебен контрол. През 2014 г. "Петрол холдинг“ подава документи за фалит. А делата, заведени от Ершов, тръгват след смъртта му през 2017 г.