Скандал разтресе "Двореца" в Балчик

За скандал, свързан с предсрочното пенсиониране на директора на "Двореца" в Балчик, бяха сигнализирани медиите. Писмото е подписано от Невяна Троянска, дългогодишен разследващ журналист, главен редактор.

Публикуваме го без редакторска намеса:   

Месец и половина преди да изтече договорът на директора на Държавния културен институт "Културен център "Двореца“ - Балчик“ Жени Михайлова бе пенсионирана скорострелно. В разгара на лятото сред несекващите артистични събития на територията на Двореца и със заповед, изготвена от "мобилизирани“ по тъмна доба служители на Министерството на културата. Жени Михайлова бе отстранена от работа до края на договора ѝ (сключен след трети поред спечелен конкурс), изтичащ в средата на септември.

Поводът – реалният повод, макар и не публично оповестен, е... публикация във фейсбук страницата на Историческия музей в Балчик. В нея музеят обвинява ДКИ КЦ "Двореца“ – Балчик, че организира събития, които "възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица Мария“. В стил, който би трябвало да звучи "анти Сталин“, но по-скоро дублира изказа и клишетата, използвани от мустакатия грузинец, т. нар. екип на музея твърди:

"Тази фигура, представяна често романтично и почти митологично в туристически и културен контекст, всъщност е символ на една чужда власт, наложила се с окупация върху българска територия. ... Особено тревожно е, че в съвременния свят, в който културното влияние е не по-малко значимо от политическото, румънската държава продължава да проявява активен интерес към Балчик и региона. Чрез културни инициативи, медийни послания и събития в "Двореца“, се очертава образа на кралица Мария не просто като историческа фигура, а като легитимен културен символ на място, което е българска територия. Това е недопустим опит за културно пренаписване на историята и за трайно налагане на чуждо присъствие под формата на "меко влияние“.“

Това, че държавата ни – уви, все повече и все по-често се управлява по фейсбук, не е новина. Само че, въпреки залитанията си по фанфарния патриотизъм, държавните ни мъже би следвало, като решат да се правят на държавници, първо да направят справка с фактите, а не да ги замитат под килима. Иначе рискуват да получат главна роля в комедията "И най-мъдрият си е малко прост“...

А за сведение на разтревожените от "налагането на чуждото присъствие“ фактите са следните:

- От години насам на 7 септември – денят, в който през 1940 г. в румънския град Крайова е подписана спогодбата, с която Южна Добруджа се връща към пределите на България, Двореца – Балчик е може би единствената музейна институция в Североизточна България, която обявява за посетителите СВОБОДЕН ДОСТЪП до стопанисваните от Културния център над 200 недвижими и движими културни ценности, включени в регистъра на Националния исторически музей като национално богатство.

- Пак всяка година Двореца организира специални събития, посветени на годишнината от освобождението на Южна Добруджа. Тази есен предстои гостите на архитектурно-парковия комплекс да видят документалния филм "Епопеята при Добрич“, създаден по сценарий на Радослав Симеонов - историк и главен експерт "Военни паметници“ в Министерството на отбраната.

- Марките ®ДВОРЕЦА БАЛЧИК /словна/ ®ДВОРЕЦА БАЛЧИК комбинирана ®КРАЛИЦА МАРИЯ /словна/ ®РЕДЖИНА МАРИЯ /словна/ ®REGINA MARIE /словна/ ®QUEEN MARIE /словна/ ®PALACE BALCHIK /словна/ ®В ДВОРЕЦА /словна/ са БЪЛГАРСКИ, регистрирани от Държавен културен институт "Културен център "Двореца“ - Балчик“ в Патентното ведомство на Република България.

Марките ®ROYAL PALACE BALCHIK ®IN THE PALACE пък имат регистрация в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), пак като наши, БЪЛГАРСКИ.

(А и Република България, и Република Румъния са част от семейството на обединена Европа, нали?)

- Културният афиш на Двореца – Балчик конкурира програмите с артистични инициативи на много областни центрове - буквално през ден любимата обител на кралица Мария е домакин на ново събитие, а фестивалите, пленерите, експозициите, премиерите, концертите, постановките целогодишно превръщат Двореца в огромен артистичен оазис.

- Всяко лято Каменната зала на Двореца приютява истински съкровища, част от фондовете на Националния и ред други исторически музеи с уникални артефакти от Българското Възраждане. След златото на Татарската плячка, Панагюрското златно съкровище, ювелирните скъпоценности на Чипровската златарска школа и реликвите на Априлското въстание тук, за първи път събрани на едно място, бяха представени уникални артефакти от няколко български съкровища в експозиция от 210 уникални предмета, изработени от злато и сребро в период, обхващащ ШЕСТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ. "Това, което ме е впечатлило най-много тук, са паметниците, красивият интериор и че всеки един човек може да изпита наслада, докато го гледа, без значение от каква религия и нация е. Това е успяла да направи Мария Единбург, а директорът на ДКИ КЦ "Двореца" - Жени Михайлова, успява да го поддържа през всичките тези години“, коментира директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова  при откриването на изложбата "Разкази от злато и сребро - скъпоценни артефакти, които промениха историята“ .

- Двореца – Балчик, освен за исторически и културен, се превърна и в дестинация за сватбен туризъм. Стотици двойки от всички континенти – с изключение на Антарктида, са си казали заветното "Да!“ в Нимфеума край морския бряг на Белия град.

- За сведение на "родолюбците“, освен Дни на румънската култура, всяка година в Двореца – Балчик се организират Дни на чешката, италианската, чилийската, испано-американската култура с множество събития и вход свободен за посетителите.

Още факти:

Творческият колектив на Двореца бе отличен с приз на Министерството на културата за цялостен принос в развитието на културата, а при връчването на наградата на официалната церемония министърът на културата тогава Кръстю Кръстев подчерта: "Днес Двореца – Балчик със 100-годишния си юбилей е емблематичен пример за съхранено пространство за подпомагане на артисти от всички сфери на изкуството и за развитие на международния културен обмен.“

Директорът (пенсиониран на бърза ръка) Жени Михайлова бе удостоена със званието почетен гражданин на чешкия град Валашске Мезиричи заради заслугите ѝ за развитие на взаимните отношения и международната известност, която градът с над 7-вековна история е получил, откакто си партнира с Двореца. Тя е носител на престижната награда от посолството на Италия (специалният приз Златен орел ѝ бе връчен заради "нейната дълбока отдаденост към организационните дейности и подкрепа на международния културен обмен“) и на още много отличия.

Никой не може да избяга от ЕГН-то си. Въпросът е, че елементарният бон тон изисква, когато дойде времето за пенсия на човек, под чието ръководство един държавен културен институт - паметник на културата от национално значение, е станал разпознаваем на картата на европейския туризъм, човек, ПОКАНЕН да представи пред депутатите от румънския парламент  на Румъния добрите практики на Двореца за развитието на културния туризъм, е редно този човек да бъде изпратен на заслужен отдих с уважение към стореното от него.

И тъй като родните управници обичат да измерват успеха с цифри, на финала на 2024 г. ДКИ КЦ "Двореца“ (който открай време всяка година изпълнява и преизпълнява определения от Министерството на културата Годишен план за приходите – за 2025 г. планът възлиза на 2,8 млн. лв.) отчете 3,047 млн. лв. приходи в държавния бюджет на България, акумулирани от посещения на повече от 160 000 туристи от 34 държави. За сведение – през 2022 г., според отчет на Министерството на финансите, приходите на  Исторически музей – Балчик са възлизали на 34 513 лв., което е едва 11% от сумата за издръжка на музея от близо 320 000 лв. През същата година Двореца – Балчик е вкарал в бюджета приходи от 1 966 606 лв.! (Цитирам данните от 2022 г., защото не открих по-актуални официални данни за балчишкия Исторически музей.) А през 2013 г., когато Жени Михайлова пое управлението на Двореца, приходите на Държавния културен институт бяха... около 50 000 лв.

Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Явно обаче това не се отнася за българските управници. Особено, ако им "треперят мартинките“ под напора на общественото мнение. Дори ако т.нар. обществено мнение е просто пост в някоя от многобройните социални мрежи.

Не би било зле обаче същите тези управници да си спомнят думите на Албер Камю: "Нито една истина не важи, щом заради нея трябва да се изключват другите. Изолираната красота свършва в изкривена гримаса, самотната справедливост – с потисничество. Онзи, който иска да служи само на едно, като изключи всичко друго, не служи на нищо, нито дори на самия себе си и в крайна сметка става двойно повече слуга на неправдата.“

Апропо, нямам нищо против "поборниците“ на театралния патриотизъм да ме поставят в листата на попадналите под "мекото влияние“ на Камю. Защото пак негови думи звучат пророчески за нашите географски ширини: "Жалките ни трагедии носят миризмата на бюро, а стичащата се от тях кръв е с цвят на лепкаво мастило.“

Невяна Троянска