© Varna24.bg

Над 55 % от дипломиращите се български лекари са с нагласата да мигрират. При практикуващите лекари процентът е 37, показва единственото в България научно изследване по въпроса. Анонимното проучване е направено през 2007 г. Анкетирани са били 500 медици от централната и източната част на страната, или около 6 % от лекарите в страната.

Високи нива на потенциална миграция има както в малките, така и в големите градове. Резултатите показват още, че нагласата за миграция е сред лекари от всички възрасти, но изключително много след дипломиране, добиване на малко опит и конкурентна автобиография от специалистите. Става въпрос за сериозни намерения и дългосрочна миграция, обясни авторът на проучването - Стефания Бекярова, главен асистент от катедра Социална медицина на Медицинския университет във Варна. Тя уточни, че подобни проучвания трябва да се правят на всеки 3-4 години, но второ такова не е имало.

"България е в най-долния край на "въртележката на миграцията". Минаваме през по-богатите в Евросъюза, стигаме до Великобритания, от там скачаме в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, които са в края на въртележката и са нетните печеливши", обясни наблюденията си Бекярова. Според нея всеки проблем на здравната система, който отблъсква лекарите, е стимул за емиграция. Това може да бъде бюрокрацията.

Ако заплащането удовлетворява основните жизнени потребности на лекарите и освобождава съзнанието им от битовата част, нещата са решени. Нормално е в международен план един лекар да получава заплащане, представляващо три пъти средната работна заплата. Над два пъти е съотношението в държавите от Източна Европа, които са постигнали задържане на кадрите, посочи специалистът по социална медицина.

Резултатите от проучването, заедно с препоръките в него, са били изпратени на управляващите на здравеопазната система на всички нива. От тяхна страна обаче била демонстрирана пасивност, което е причината за организиране на кръгла маса по проблема с емиграцията на българските лекари.

Очаква се на форума да бъдат изработени предложения за нова политика по снижение на нивата на емиграция. Предложенията засягат подходящото управление на човешките ресурси. "Би трябвало системата да осъзнае кои са и проблемите и да върви напред. Мисля, че министрите не са толкова важни", коментира доц. Невяна Фесчиева, председател на сдружение "Обществено здравеопазване-99".Според нея здравното министерство би могло да се управлява и от човек, който не е лекар. "Призоваваме към една активна позиция. Нещо трябва да се прави", заяви още доц. Фесчиева.

Кръглата маса се провежда край Варна с участието на ръководители от различни нива в здравеопазването, представители на Българския лекарски съюз, на Медицински университет-Варна и други научно-изследователски институции, специалисти по обществено здравеопазване, демография и управление на човешките ресурси. Организатори са неправителствените организации "Обществено здравеопазване- 99" и "Демографски изследвания и образование" с подкрепата на Фондация "Българска памет".