Дама от Варненско "яхна метлата" след преживения шок и ужас в очакване на линейка
Читателка на Varna24.bg сподели с медията ни коментар, провокиран от преживян огромен стрес. Преди два дни здравословното състояние на съпругът й рязко се влошава през нощта и тя звъни на тел.112, където моли от "Бърза помощ" в Девня да изпратят спешно линейка, тъй като мъжът й е с повръщане и температура близо 40 градуса.
Не смее да даде никакви лекарства, тъй като човекът страда от сърце, високо кръвно налягане и други съпътстващи заболявания. Силно притеснена от състоянието му, жената брои секундите до идването на медиците. Пътят на линейката от поликлиниката в града до адреса е не повече от 5 минути. Чакането обаче се проточва 45 минути. В паниката си дамата звъни отново и отново и настоява за помощ, паникьосана, че е оставена сама в критичната ситуация. След дългото чакане, линейка най-после идва и за щастие няма фатални последствия от чакането, освен "скъсаните" нерви. Публикуваме коментара, изпратен до медията ни след случилото, се без редакторска намеса:
"Скоро четох из нета писанията на един шофьор на линейка, който много мило и съчувствено списваше призив, отправен към хората, обяснявайки смислено и адекватно защо да пропуснем линейка с включени сирени, но движейки се бавно въпреки това. Подходих с разбиране и уважение към този пост. Споделях мнението му и се опитвах да проявя и емпатия...до снощи. Гледала съм и много филми по тази тема. Филми, показващи доброто и борбено отношение от хората в същата тази медицинска област към тези, които имат нужда от помощ. Гледала съм филми, в които същият този шофьор на линейка прави и невъзможното да отведе навреме лекарят при човека, който се нуждае от него. Филми, в които доброто винаги побеждава и хуманността е на първо място, заедно с ЧОВЕЧНОСТТА!
Винаги съм живяла с Вярата,Надеждата и Любовта. Винаги съм вярвала в доброто у хората и на първо място съм се старала да помогна, когато и колкото мога. Винаги съм крачила в едно с Надеждата и Любовта. Но от снощи същите тези филми са си само филми. Може би фантастика, било то научна или не, но в никакъв случай действителност. Защото снощи ми се искаше да крещя.
Безпомощна и незнаеща, объркана от действителността. Объркана и ужасена от последствията на бездействието на същият този мил и съпричастен шофьор на линейка. Линейката, която беше изпратена по данни от спешен номер веднага след обаждането и пристигнала на адреса 45 минути след това. Разстоянието, което трябваше да измине за 5 минути се оказа 45.
Благодаря на Бог, че не бяха фатални. Благодаря на Бог, че сега, днес има малко светлина в тунела. Благодаря на Бог, че не ни забрави за разлика от този шофьор на линейка на бърза помощ. Категорично съм разочарована...не..наранена съм от отношението на хората обучени (предполагам обучението за адекватно отношение към дадена ситуация трябва да е задължително) да помагат, като успокоят уплашения и блокирал от безсилие човек и му дадат адекватни напътствия.
Само че, това е по филмите. Онези, които гледаме със сълзи от умиление в очите. А действителността е друга. Действителността няма общо нито с принципи, нито с обучение, а още по-малко с ЧОВЕЩИНА!
Действителността те упреква за тона, с който говориш и ти напомня за думите, които използваш като вместо очакваната помощ ти отправя заплахи, че ще ти затворят телефона и ще останеш сам. Защото си задал въпрос, на който не могат да ти отговорят. И не защото не знаят, а защото не искат. Защото си им безразличен. Защото не си един от тях, а си просто обикновен човек. Един от многото.
И когато те свържат със спешният център в града, а отсреща чуеш: Днес само луди се обаждат!!!,то единственото, което успяваш да кажеш е, че поредната луда е на телефона и иска обяснение къде е помощта за съпруга й, изпратена преди повече от половин час.
Адекватен и спокоен женски глас отговаря, че виновната си ти затова, че онзи шофьор на линейка не може да открие адреса ти в град, който можеш да обиколиш за 15 минути. И тук започваш да съжаляваш. Съжаляваш горкия шофьор за упоритостта му и отнетите ценни минути от живота му в търсене на един незначителен адрес. Съжаляваш лекарката, която чува обидите по неин адрес при пристигането на адреса, избълвани от твоята уста и е наясно, че си права. Съжаляваш диспечерката в спешния център, защото късно вечерта си нарушил спокойствието й с обаждането от поредната ЛУДА, отчаяна в опитите да помогне на мъжа си. Съжаляваш...всички тези бездушни хора по веригата на нашето родно медицинско обслужване.
Обръщам се към всички вас: Тези, които са се клели да работят в полза на хората. Тези, от които зависи един човешки живот. Тези, които непрекъснато се оплакват или от заплати, или от отношението на другите, или от липса на техника и медикаменти. Тези, които би трябвало да правят и от невъзможното-възможно. И питам - Кога ще станете Човеци? Защото сега сте хора и същото това, което днес причинявате на нас, то утре ще се изсипе върху главите ви. И тогава...е, тогава се надявам аз да стоя зад номер 112", гласи коментар, изпратен до медията ни.
Публикуваме написаното с огромно уважение към труда на всички, работещи в системата, които ни спасяват и помагат в критична ситуация, но след проучване, което установи, че до кмета на Девня Свилен Шитов са изпратени още жалби за подобно отношение от страна на работещи в местния спешен център.