Давид Перес разкрива тайните на фламенкото дни преди гастрола си във Варна

В последните дни преди спектакъла си в рамките на 17-то издание на Европейския музикален фестивал Варна, испанската фламенко звезда Давид Перес, признава готовността си да докосне сърцата на българската публика. Перес ще танцува на 11 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна. Аплодираният в Европа, Азия и Близкия Изток фламенко танцьор ще играе във Варна спектакъла на чувствата "Puntal“.

Преди да тръгне към България Давид Перес беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

-Вашият спектакъл "Puntal“ е определян като спектакъл на чувствата. Какви чувства събира той и как ги предавате на публиката?

-"Puntal“ е чиста емоция, тъй като е спектакъл на живо, който се сътворява отново и отново всеки път. Моментът, времето, пространството и емоционалното състояние на артиста са изключително важни в това живо съществуване. Това е представление с музикална, хореографска и сценична основа и нещата се случват в него с голяма доза импровизация. Така че всичко, което чувстваме в момента, в който излезем на сцената, цялото ни вълнение, се отправя към публиката. Всяко представление на "Puntal“ е различно, вълшебно и единствено, защото нашето душевно състояние и случващото се на сцената е част от замисъла на самия спектакъл. Фламенкото е живо и ние, артистите, предаваме на хората в залата нашите радости, тъги, страсти. Това ни носи голямото удовлетворение.

-Спектакълът има за тема основите - кои са основите на фламенкото?

-"Пунтал“ възпява произхода на фламенкото, с китарата и с танците. Това са трите опорни стълба на фламенкото – пеенето, от което то произлиза, свиренето – китарата, и танцът. Ще ги видите представени на сцената във Варна от китарата на Мигел Перес, гласа на Хавиер Ривера и от моя танц.

-Признават ви за водещо лице на съвременното фламенко. Какво отличава съвременното от традиционното фламенко?

-Смятам, че съм по-скоро традиционалист, макар да съм в крак с нашето време. Отнасям се с уважение към музиката на фламенкото, към неговата визуална и сценична естетика, и не търся ефекта на всяка цена. Адаптирам традицията към съвременните времена, защото изкуството на фламенкото е живо, в непрекъсната еволюция, в синтез и растеж. То се обогатява в миксове с друга музика, с други танци и изкуства. Бих казал, че начинът ми на изразяване е още класически, но същевременно с духа на новото време. Не съм авангарден, не съчетавам стиловете безсмислено, а се опитвам да прибавя към традицията моите преживявания, защото, каквото и да говорим – традиционното изкуство винаги се разбира, докато съвременното понякога е неразбираемо и недостъпно за всеки.

-Как предавате посланията на фламенкото на хората от различни други култури - вие имате голям успех и в Азия, и в Близкия Изток?

-Всяка култура има своя емоция, свой начин на изразяване на чувствата. И тъй като самото фламенко е смес от различни културни традиции, ако то е направено със сърцето, публиката навсякъде по света може да разпознае в него елементи, които са близки до нейната душевност. Всяко изкуство, което носи душа, има харизма и наистина не се нуждае от обяснение. То трябва само да бъде поднесено пред възприемчива публика, която е с отворено сърце за преживяването.

-Знаете ли нещо за българските фолклорни танци?

-Преди няколко години по време на един от моите гастроли в София имах възможността да посетя репетиция на балетната трупа на Софийската опера и балет. Очарован съм от фолклорните мотиви, които те интерпретираха, влюбих се в танца им.

-Познавате ли българската публика и какъв е вашият подход към нея - ще ни накарате ли да се влюбим във фламенкото? Каква е разликата между традиционното и съвременното?

-За радост познавам българската публика, защото имах възможността да изнасям няколко пъти спектакли в България. Мисля, че това е подготвена публика, свикнала на добри образци на изкуството. Хората оценяват нашето шоу, чувстват неговите ритмични и музикални основи. Много съм щастлив от факта, че в България фламенкото се разбира и приема добре. Затова във Варна на 11 октомври ще дойдем с готовност да дадем най-доброто от себе си, да се раздадем от цялото си сърце и да поднесем на публиката ритъм, музика, танци и фламенко изкуство, което да докосне всички в Зала 1 на Фестивалния комплекс.

Давид Перес танцува с огромен брой фламенто трупи. Най-значимите му спектакли са: "В духа на 6 струни" на Хосе Луис Ортис Нуево, "Разтърсвания" и "Два гласа за един танц" с Ниньо де Пура и Маноло Франко (китаристи) и Карлос Пиняна (певец), финалната вечер на фламенко биеналето в Рим 2009 със спектакъла "Севилска вечер", спектакълът "Четири вечери" на фламенко биеналето в Севиля 2008, "Фламенко въздишка" на танцьорката Мануела Карраско, "Кармен" на Салвадор Табора.

Откакто е започнал своя творчески път, Давид Перес танцува в най-различни "таблаос": "Ел Аренал", "Лос Гайос" (Петлите), "Каса де ла Мемория (Дом на паметта), "Севилско патио" или "Каса Патас". Критикът Хуан Верхильос го определя като "Прочувствен до мозъка на костите", а Хавиер Прието казва, че Перес танцува "новата фламенко традиция".

От 2004 г. Давид Перес се изявява и като хореограф. Неговият спектакъл "Фламенкос“ покорява с огъня си Нидерландия, Турция, Азия, Кения и Кувейт. Постановката му "Фламенкото“ се играе 6 месеца в Токио, представена е и в София и Русе. Артистът съчетава многобройните си турнета в чужбина с преподавателска дейност в академията на Мануел Бетансос.

Европейският музикален фестивал Варна се организира от агенция "Елит проджектс мениджмънт“. Изданието за 2020 г. се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна.