Домакинството на Варна за Европейски град на спорта привлече доста милиони към бюджета

33,2 млн. лева е проектобюджетът на община Варна във функция "Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2019 г. Спрямо миналогодишния бюджет има увеличение с 16,4 млн. лева, което се дължи основно на домакинството на Варна за Европейски град на спорта. Проекторамката за култура беше обсъдена и одобрена на днешното заседание на ресорната комисия към Общински съвет – Варна.

За честване на национални и градски празници, културни събития и естетизация на градската среда за предвидени близо 3,84 млн. лева. В тази сума е включен бюджетът за фонд "Култура", който тази година е 1,12 млн. лева и бележи увеличение от 120 хил. лева.

За зоопарка, който е част от функцията, са заделени 1,76 млн. лева. С 1,2 млн. лева от тях ще бъде направена реконструкция и модернизация на зоокъта.

Два варненски храма ще получат 700 хил. лева от общинския бюджет. Средствата ще бъдат използвани за довършителни работи по изграждането на храм "Св. Прокопий Варненски“, както и за ремонт на покрива и на отоплителната инсталация на Катедралния храм "Успение Богородично“. Общината ще отдели средства и за ремонт на джамията в кв. "Аспарухово“.

В бюджет 2019 г. са предвидени също средства за закупуване на гориво за част културните институти на Варна. И през тази година общината ще плати общо 60 т. гориво за двете сгради на Театрално-музикалния продуцентски център и 18 т. за Кукления театър, за което в бюджета са предвидени 100 хил. лева.

Предстои общата финансова рамка да бъде разгледана и от ПК "Финанси и бюджет“, преди да бъде окончателно приета от Общинския съвет.

На днешното заседание съветниците преизбраха външните експерти към фонд "Култура“, чиито мандат изтече. Предвид факта, че работата на досегашните специалисти е изключително успешна, бе решено те да продължат да оценяват проекти и през следващия мандат на комисията. В състава на Експертния съвет влизат Симеон Лютаков ("Сценични изкуства"), Кремена Цанкова ("Визуални изкуства"), Росица Тодорова ("Литература"), арх. Владимир Попов ("Културно-историческо наследство“), Димитър Дермански ("Филмово изкуство“) и Страцимир Павлов ("Музика“).