Младеж от Варна открехна завесата на тема табу, за каквато се счита работата на погребалните агенции.
Varna24.bg публикува част от споделеното от Александър Драгомиров без редакторска намеса:
"От известно време имам проблем с темите табу или по-скоро с неудобните теми. Повечето теми, които са неудобни за хората, никога не са били неудобни за мен. Например никога не съм се срамувал да отговоря на въпроса “С какво се занимават твоите родители?" в училище. Класическите отговори на другите деца, разбира се бяха лекар, адвокат, архитект. Винаги беше забавно да видя физиономията на въпросната учителка, когато отговорех “Нашите имат Траурна агенция". Винаги съм изпитвал гордост, когато го казвах. Сякаш професиите на останлите родители бяха незначителни и формални. Та, това, което искам да кажа е, че никога не съм изпитвал неудобство от факта, че родителите ми имат Погребална агенция. Не виждам и причина хората да се смущават от темата за смъртта, но факт, те го правят. Надявам се този пост да бъде едновременно информативен, но и да отвори очите на някои хора, че смъртта е част от живота, колкото всяко друго нещо и избягвайки и игнорирайки тази тема не я правят по-малко значима или пък по-малко съществуваща.
Когато наш близък почине, светът ни просто се срива. Предполам това е така, защото това са единствените моменти, в които ни е напомняно, че не сме вечни. Това в комбинация с чувството на загуба и болката, причинена от него, ни прави уязвими и объркани. Погребение се превръща в дума, която събужда у хората страх и безпокойство. Работата на Траурната агенция е да приеме хората в този техен най-уязвим момент и не просто да им помогне да изпратят починалия си близък, но и да ги съпроводи през мъката и болката им. Някъде между тази деликатност и непоклатимата опора на агентите се крие истинската красота на професията.
За жалост в последните години, в които имам досег до този бранш, ставам свидетел на все повече хора, псевдо-бизнесмени, които не се интересуват от деликатността, нито от нуждата от опора. Те не съпровождат хората през мъката им, а само до още горчивина, възползват се от тяхната уязвимост и от позицията си. Те разбират погребението само като възможност за облага и градят лошо име на траурните агенции и погребалния бранш.
Когато бях в гимназията, един съученик ме попита абсолютно извън контекст “Не ти ли е неудобно вашите да печелят от мъката на хората?". Тогава не бях стигнал до всички тези мисли, затова просто му отговорих с “Не". Ако имах възможността да говоря с него на тази тема отново, щях да му обясня, че той просто е жертва на разпоространението на това лошо име, че единственото, което родителите ми печелят от мъката на хората е удовлетворението от добре свършената работа и чувството за принадлежност и роля в обществото.
Наясно съм, че това лошо име се разпространява отчасти и заради неинформираността на хората, която пък от своя страна е причинена от темата табу “смърт". Имам надеждата, че ако хората бяха по-информирани и разбираха по-добре естеството на смъртта и на траурните агенции ефектите на това лошо име щяха да са минимални. Не съм особено квалифициран да говоря за смъртта, тъй като това би ме превърнало във философ, но пък мога да предложа достатъчно информация за дейностите, които извършва една Траурна агенция.
Когато чуят Траурна агенция, повечето хора си представят погребение или погребване на починал. Истината е, че самото погребване на починалия не се извършва от Траурната агенция, а от гробарите. Траурната агенция организира всички подробности по погребението, грижи се за тялото на покойника и за изваждането на нужните документи, за да не се налага хората да се сблъскват със скръб и бюрокрация едновременно, организира изкопаването на гроб, анагажирането на свещеник и всички останали малки подробности, с които няма да Ви отегчавам. Агенцията отнема тежеста от плещите на хората, загубили близък, с организацията, която предоставят, но и с подкрепата, която предлагат. Много хора пропускат, че траурните агенти са дългогодишни професионалисти, които се сблъскват с човешката трагедия и болка ежедневно и умеят добре да подхождат с внимание към опечалените.
Алтернативата на погребение е кремацията. Разбира се, изборът на кремация зависи от няколко религиозни, социално-спиритуални фактора, които траурните агенти взимат предвид, когато уреждат едно погребение. Кремацията е ритуал, при който тялото на покойника се изгаря в специално построена пещ, наречена крематориум при много висока температура. Останките се събират в урна и близките на починалия избират дали да запазят урната или да разпърснат прахта на специално избрано място.
Ако е изминала година от загубата на близкия, е прието да се направи надгробен паметник. Той е място, на което опечалените се връщат и прекарват време в спомени и мисли. Надгробният паметник се изработва по модел от каталога на агенцията или по модел на клиента. Ако е била извършена кремация, урната може да бъде поставена в урнова ниша и да бъде изработена паметна плоча.
Заключение: Една тема табу по-малко. Силно се надявам този пост да е бил полезен и информативен за Вас. За мен
професията траурен агент е нещо абсолютно нормално, но и много благородно и отговорно. Има две големи събития в живота на човек: раждането и смъртта и смятам, че второто не бива да бъде пренебрегвано по никакъв начин. И докато живеем в общество, което празнува и се наслаждава на хубавите неща в живота, траурните агенции носят баланса, като ни съпровождат през най-лошото", написа Александър Драгомиров.