Момчето, заради което отец Янко Янакиев от Варна беше осъден за педофилия, проговори пред Дарик. Георги Маринов твърди, че пред полицаите и пред съда е излъгал как свещеникът е блудствал с него.
Според съдебното решение на 30 януари 2015 г. 13-годишният тогава Георги и 73-годишният протойерей от храма "Св. Димитър Солунски" в квартал "Владиславово" отиват на открития топъл минерален басейн в курорта "Св. св. Константин и Елена". Започват да си играят във водата, като в един момент Янакиев се приближил към момчето и започнал да го целува по устата с език. То се отдръпнало, но свещеникът заплашил, че ще си тръгне и ще го остави само. Детето го помолило да не го прави, след което Янакиев го прегърнал и започнал да го целува продължително по устата с език, галейки го по гърба и пипайки го за дупето. Опитал се и да му свали гащичките, но не успял.
Момчето се потопило под водата, а подсъдимият започнал да му натиска главата към половите си органи. Детето излязло от басейна и отишло до оставената в близост чанта на подсъдимия, от която извадил две банкноти, казвайки "Нямаш пари, а?". После отново се върнало в басейна, а Янакиев продължил да го целува и да натиска главата му към слабините си.
Възмутени от видяното намиращите се в басейна свидетели се обадили в полицията. Пристигналите на мястото униформени заварили свещеника, докато блудства с момчето.
Янко Янакиев беше осъден на една година затвор от Районния съд във Варна, чието решение беше потвърдено и от Окръжния съд. В края на тази седмица предстои делото да бъде разгледано и от Апелативния съд, а дни преди заседанието Георги сам потърси Дарик.
-Защо ни потърси, Георги?
-Потърсих ви, защото предстои дело - да можем нещо да направим, за да го оправдаем, понеже не е виновен, не е направил нищо към мен. Нито ми е посегнал, нито ми е дал пари, за да прави извратени неща с мен. В съда се опитват да го извадят виновен, че той е направил такива неща. Моят адвокат също го напада.
-Откога познаваш отец Янко?
-От малък, ходя на църква от 8-годишен.
-Какви бяха взаимоотношенията ви?
Добри, имал съм го като мой баща, уважавал съм го. Той ми е помагал, както на майка ми и баща ми.
-Защо си го имал като свой баща, какво е правил за теб?
Записа ме на училище, помагал ми е във всичко, ходил е след мен, тичал е.
-С пари помагал ли ти е?
-Помагал ми е, когато съм закъсвал много.
-Правил ли ти някога сексуални предложения или намеци?
-Не, никога. Казват, че ме е целувал в устата, но това не е вярно.
-Какво се случи на 30 януари 2015 г.?
-Покани ме да си отпразнува рождения ден. Нямаше други, само двамата бяхме.
-Друг път канил ли те е на рожден ден?
-Събирахме се в неделното училище целия колектив. Не се е опитвал никога да ми каже такива думи, например, да каже "искам да ходя с теб". Такива извратеняшки неща не ми е казвал.
-А на басейн канил ли те е друг път?
-Да, ходили сме с други момчета на басейна и на плажа.
-Само през лятото ли сте ходили на басейна, или и през зимата?
-И лятото, и зимата.
-Не ти ли се стори странно през януари да ходите на открит басейн, пък бил той и с топла минерална вода?
-Помислих, че ми прави някаква изненада. Не съм се замислял, че така ще стане.
-И какво стана тогава?
-Съблякохме се, влязохме в басейна, имаше хора около нас, аз си плувах. После се нахвърлих върху него и започнах да го дразня. Казах му да ми даде част от парите си, за да ми помогне. Той каза, че парите са за продукти и аз пак се нахвърлих върху него.
-Какво означава "нахвърлих се"?
-Почнах да го прегръщам и да го събарям във водата. Хората си помислиха, че нещо правим. Естествено, че и аз ще си помисля такова нещо.
-Като боричкане?
-Да, просто се дразнех с него. Лъжа е, че съм се потапял под него.
-Какви бяха тези пари?
-Имаше около 100-150 лева. Парите бяха в торбата му и аз ги видях.
-Искаше да вземеш тези пари?
-Да, да ми помогне. Но той каза, че не може.
-За какво ти бяха тези пари?
-Исках да си изкарам ученическа карта за автобус, да си купя дрехи и някои други неща. Но като ми каза, че не може да ми помогне, аз оставих парите.
-Колко време продължи боричкането, за което говориш?
-10-15 минути.
Колко души имаше в басейна?
-Шестима. Бяха разпръснати в басейна и наблюдаваха към нас. Аз забелязах, че ни наблюдават, но не се усъмних, че така ще стане.
-Какво се случи, когато дойдоха полицаите?
-Поискаха личната карта на отец Янко и отидохме в районното на "Златни пясъци". Мен ме държаха на втория етаж около един час и половина. Един висок слаб полицай Шарбанов ме заплаши, че ако не си призная всичко, ще ме задържи 24 часа в килията. Притесних се да не разберат майка ми и баща ми и излъгах.
-Какво излъга?
-Че ме е потапял под водата и се гаврил с мен, че е правил простотии.
-Някой ти каза да кажеш всичко това или сам си го измисли?
-Измислих го, защото се страхувах да не разбере баща ми. Той се държи много гадно с мен.
-Какво да не разбере?
-Че съм ходил на басейна и се е случило това.
-Бие ли те, какво прави баща ти?
-Тормози ме. Освен това се страхувах да не ме приберат в районното. На по-следващия ден пак ме разпитваха, имаше две психоложки. Вече се осъзнах и казах, че не ми е посягал.
-При първия разпит кой присъстваше?
-Бяхме само аз и полицаят. Имаше психоложка, но той й каза да излезе от стаята. Тогава ме хвана страх, защото ме заплаши, че ще ме прибере за 24 часа. Паникьосах се и започнах да лъжа.
-В решението на съда пише, че Янакиев те е "целувал по устата с език, галил те е го по гърба, пипал те е по дупето, опитал се и да ти свали гащичките, натискал е главата ти към половите си органи". Вярно ли е всичко това?
-Не.
-Нито едно от тези изброени действия не се е случило?
-Не, не.
-По време на делото срещу отец Янко ти отрече ли се от показанията си?
-Отрекох се, казах, че е лъжа и съм бил накаран от полицая.
-Коя е грешката ти в този случай?
-Грешката ми е, че през цялото време лъжех - на разпитите и в съда.
-Нали каза, че не си лъгал в съда?
-Първия път излъгах, че той ме е натискал към чатала си и ме е целувал.
-Защо чака досега, за да кажеш, че не е вярно? Те го осъдиха вече отец Янко.
-Нека се разбере, че този човек не е виновен. Защо трябва да вкарвам един невинен човек в затвора. Освен това ми предложиха 2000 лева.
-Тези 2000 лева не са ти предложени, а са обезщетението, което отец Янко трябва да ти изплати според решението на съда. Получил ли си ги тези пари?
-Не съм и не ги искам.
-Виждал ли си отец Янко през последните две години?
-Виждали сме се, приказвали сме си, за последен път беше преди около месец.
-Сърдит ли ти е?
-Долу-горе ми е сърдит за грешката ми, че излъгах.
-Говори ли ти?
-Говорим си, но не е добре този човек.
-В смисъл?
-Болен е, не се чувства добре, не знае какво става с него. Сърдит ми е, но знам, че пак ще ми прости.
-Сам ли реши да ни потърсиш?
-Да.
-Никой не ти е карал?
-Не.
-Чувал ли си отец Янко да е ходил с други деца на басейн?
-Когато бях паникьосан, излъгах, че е целувал други момчета и посочих няколко момчета. Но бях в паника и не знаех какво се случва.
-Колко време продължи тази паника при теб?
-Докато се съвзема и разбера какво става.
-Кога се съвзе окончателно?
-След последното дело.
-Не се ли чувстваш виновен, че си объркал живота на този човек, след като твърдиш, че нищо не е имало между вас двамата?
-Чувствам се много виновен и се надявам да ми прости. Затова се опитвам да му помогна.
-Защо идваш при нас, а не отидеш в съда, в прокуратурата или в полицията?
-Единствено вие може да ми помогнете.
-Как можем да ти помогнем?
-Да чуят всички, че казаното от мен в районното и в съда е било лъжа.
-Хората ще го чуят, но това по никакъв начин няма да отмени присъдата на отец Янко.
-Знам, но нека разберат, че има измама по средата. Опитват се да го вкарат в затвора, но аз това не го искам. Нека по-добре мен да изпратят някъде далеч, да ми дадат наказание, че съм излъгал, отколкото да вкарам невинен човек в затвора. От цялата работа най-много се бях ядосал, че се излагам. Всички във "Владиславово" научиха, че той е флиртувал с мен, че е ходил с мен. И аз тогава се ядосах и започнах още повече да говоря лъжи. Приятелите ми и техните родители ми казваха, че вкарам невинен човек в затвора, че се подигравам с него.
-Бяха на негова страна и не са вярвали, че е бил виновен?
-Някои вярваха, други не вярваха. Някои сега не го поглеждат, а този човек е помогнал на толкова много хора и им е подавал ръка в нужда и в беда.
-Твоето семейство как прие случая?
-Майка ми, баща ми и баба ми не вярваха, че той е ходил с мен. Баща ми каза - осъзнай се Георги, ти говориш лъжа против този човек, който много ни е помагал в беда и ни е уреждал манджа.
-Какво искаш да кажеш накрая?
-Този човек е невинен и няма никаква грешка към мен, нищо не ми е направил. Сигурен съм, че и на другите деца нищо не е направил. Искам всички да го чуят и да не му се подиграват и смеят.