40-годишният Йордан Петров окончателно е признат за виновен за разстрела на полякинята Анна-Мария, съпруга й Стефан Костадинов и брат й Ян Мусик през лятото на 2000 г. във варненското село Куманово, както и за убийството на полицая Филип Филипов в началото на следващата година.
В нощта срещу 16 януари 2000 г. отличникът от Военноморското училище Петров и съучастникът му във всички престъпления Златин Златинов неуспешно се опитват да ограбят златарски магазин до Колхозния пазар във Варна. Пробиват дупка в ламаринения покрив, но въпреки това не могат да проникнат в помещението. При оттеглянето си са забелязани от трима полицаи, които им искат документите. Петров отказва да се подчини и заедно със съучастника си изваждат пистолетите, които носят. Принуждават полицаите да легнат на земята, за да ги обезоръжат, но единият от тях опитва да стреля. Златинов прострелва сержантите Ивайло Иванов и Филип Филипов, който след седмица в кома издъхва в болницата.
На местопрестъплението Златинов изтърва личната си карта и тя е намерена от пристигналите полицаи. Започва издирване на извършителите, които се разделят и всеки поема в различна посока.
На 18 януари Йордан Петров е открит в района на Дряновския манастир, а на 1 февруари Златин Златинов се самоубива в къщата на дядо си в Долни Чифлик, след като полицията вече е разбрала, че той се крие там.
Междувременно, при претърсването на използваната от Петров и Златинов квартира е открит фотоапарат, който е собственост за застреляните половин година преди съпрузи Анна-Мария и Стефан Костадинов.
Късно вечерта на 25 юли 2000 г. двамата заедно със брата на жената са открити мъртви в къщата си в село Куманово, като престъплението не е разкрито. От вилата са задигнати вещи, пари и автомобила на жертвите "Ауди".
При задържането си Йордан Петров прави пълни самопризнания пред Ботьо Ботев, който тогава оглавява отдела по убийствата в Националната полиция. По време на процеса обаче се отказва от признанията си, а Варненският окръжен съд го оправдава за тройния разстрел.
За съучастие в убийството на полиция Филип Филипов, както и за серия грабежи, Петров получи доживотен затвор, като присъдата му влезе в сила през 2004 г. Десет години по-късно делото обаче беше възобновено.
Причина за това стана решението на Европейският съд по правата на човека в Страсбург, с което България беше осъдена на плати Йордан Петров 10 000 евро за това, че е бит по време на задържането си и в следствен арест, а после е осъден въз основа на доказателства, изтръгнати с насилие.
В крайна сметка през март 2016 г. Варненският апелативен съд призна вината на Петров и за тройното убийство и му определи наказание "доживотен затвор без право на замяна", което Върховният съд измени.
Йордан Петров изтърпява присъдата си в затвора в морската столица, от където се опита да избяга навръх Великден през 2011 г. Заедно с Виктор Николов, който също има доживотна присъда, успяха да бутнат стената между две килии и да отрежат металната решетка, но след това бяха спипани от охраната.