Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Откриват изложба с 50 живописни платна на Иван Павлов, дарени на Варна
Автор: Екип Varna24.bg 17:09 / 31.08.2018Коментари (0)1570
©
От 31.08.2018г., в Градска художествена галерия - Варна /ул. Любен Каравелов 1/ ще може да разгледате експозицията ДАРЕНИЕТО. ИВАН ПАВЛОВ /1921-2004/.

Ще бъдат представени 50 живописни платна, дарени на град Варна.

 

Изложбата няма официално откриване и може да бъде посетена до 20-ти септември 2018 г.

Иван Христов Павлов е роден във Варна през 1921 година. Неговата биография на художник се свързва с дарението, което прави през 2002г. на Градската художествена галерия във Варна на 50 свои произведения – живопис и рисунки на стойност от 20 000 евро. Дарението пристига от Германия в изпълнение на нотариалното му завещание, направено пред нотариус Вилфред Наке в Берлин и в което се казва: "За мой единствен наследник определям град Варна в България. Тъй като наследството ми се състои главно от създадените от мен картини, то наследственото имущество е предназначено за Градската художествена галерия във Варна“. Картините на Иван Павлов постъпват във фонда на Варненската галерия през 2003 г., една година преди кончината му.

Необикновената биография на художника Иван Павлов започва с неговата работа като електротехник-бобиньор.

Не е известно при какви обстоятелства и кое го е подтикнало да се посвети на изкуството с толкова вдъхновение и отдаденост, че да го превърне в картинен дневник на своя живот. От темите, които развива в произведенията си, можем да извлечем информация за личния му живот и преживявания.

Първото му датирано живописно произведение Електромонтьор е от 1967 г. и е подписано в Берлин. Това е портретна композиция с трудова тематика, в която художникът, напълно в духа на  изкуството на немския реализъм от 70-те години, изобразява себе си. В Източен Берлин, столицата на тогава Германската демократична република (ГДР) се организират периодично изложби на т.н. Битерфилдско движение за обединение на художниците с народа. След 70-те години съществува държавна политика за поощрение на изкуството, като се стимулират заниманията с изкуство на широки слоеве от трудещите се и се организират специални изложби наричани "работнически фестивали", на които се излагат произведения по препоръка на предприятията. Именно в такива изложби в Германия участва и електротехникът Иван Павлов, и това подържа у него желанието за творческа изява в изкуството.

По съдържание, творбите му се доближават до тематичните картини на Р. Бангардер, защото отразяват в хронологията си теми от личния живот на обикновения трудов човек и идеи, които са съществени за мирогледа и изкуството му. Новото идейно реалистично изкуство в Германия оказва само ограничено влияние в някои от живописните му композиции, които са свързани с изобразяване на трудовата тематика. Такъв е неговия Автопортрет датиран през 1990 г., както и композицията Грижа за света, в която също откриваме автопортретни черти на образа. И в двете наблюдаваме характерните за експресионизма трагични, по-скоро мрачни оттенъци. В изобразителното пространство рисунката е водеща, живописният език е лаконичен при едната картина, изграден монохромно в кафява гама на графичен принцип, при другата, с използването на контрастни цветове на щрихи и линии в експресивното изграждане на образа. Този силов похват художникът ще прилага умело и при други творби, независимо от техниката, която използва и с която развива своите авторски похвати и изразни средства.

В това неговата индивидуалност се проявява отчетливо, защото той си служи освен с традиционни живописни и графични средства – като темпера, акрил, въглен, пластичен грунд и с други индустриални материали - лакове, смоли, различни пластични пълнители, за да постигне определен фактурен или колоритен ефект. Вместо грундирано платно за живописта си – използва за основа фазер и по-рядко картон. Използва фазера, защото голяма част от картините му имат пластични фактурни напластявания, които са тежки и наподобяват цветен релеф. Вижда се как върху основата последователно са положени пастозно с шпатула и нож живописните пластове така, че цветовете им да се наслагват и да си взаимодействат. Това предава интензивна звучност на колорита, която отличава едни от ранните му картини с българска тематика като Ваза в български стил (към 1973), Хризантеми ( 1971), Ваза с цветя (1973) и Мотив от Копривщица (1971). Други от по-късните му картини като Ръцете на хирурга, Анемия таласамия минор, Концерт на жабите са изградени монохромно в една цветова гама - кармин, оксидно зелено и кадмиево кафяво, като са използвани различни похвати на тонални разработки, контрастни цветни линии и щрихи, както и пластични цветни зони, положени върху стъклото над изображението. Всичко това се формира като един негов авторски стил и техника, която напомня по въздействието си на други живописни техники, характерни за декоративното изкуство, като витраж, цветен емайл или сграфито.

Вероятно в този свой житейски период между 1970 – 1977 година, художникът се е завръщал в България и родния си град Варна, вълнували са го теми свързани с живота тук, като Рибари в ранно утро (1971), Продавачка на риба (към 1975), В памет на капитаните (1976), Балчик (1977). Темата за българския фолклор и бит също присъства в картини като Копривщенско хоро (1975), Ресторант Воденицата и по-ранната Трифон Зарезан (1970). Както останалите произведения на художника, така и тези живописни картини се отличават с умела рисунка, с постигнат баланс в композицията и колорита.

Голяма част от произведенията си Иван Павлов е подписвал с инициалите си I.PW., някои е датирал. По това можем да предположим, че през следващите години, той е работил в Сибир, откъдето са правените по натура експресивни по внушението си пейзажи от Сибирската тайга. Драматичният контраст на светлина и мрак на горските сечища, на залеза над Езерото Байкал (1978) и на няколко есенни горски мотива показват суровата Есен в Сибир (1979) и са болезнено лирични изображения на авторовите преживявания.

После пътищата на художника преминават през Планината при Алма Ата (1978) в Казахстан, там където е съществувала голяма германска колония, след това от Иркутск за Узбекистан, където той рисува православен Храм в Бухара (1978), Старецът в Самарканд (1979) и Фигури в Самарканд (1979) и сред тях, долу в първия план на композицията, изобразява своя автопортрет.

Сред картините му портретите заемат важно място, защото те показват не само влиянието на изкуството на Отто Нагел, но и умението му психологически да трансформира през своя стил образите. Сред най-добрите му постижения са двата портрета на забравената у нас феноменална оперна прима на Берлинската опера, българката Елка Мицева, чието име се нарежда сред световните имена на оперната сцена като Спас Венков и Емилия Максимова. Той рисува два нейни портрета – единият Е. Мицева в ролята на калугерка (1975) е монохромен, в синя гама с филигранна релефна линия, която контурно изгражда образа в грос, и другият - драматичен, метафоричен и експресивен с ярките си контрастни цветове, представящ я с болезнено изражение на лицето как държи на дланта си малко червено конче. Това е времето на 60 -70 -те години, когато в Берлинската опера гастролират българската прима Анна Томова-Синтова и рускинята Людмила Дворжакова, на която е посветен другия дамски портрет от Иван Павлов. Той представя нейния образ по интересен начин, като композира портрета й в интериор, седнала да чете нотите си. По този начин художникът илюзорно среща два нейни образа - от младостта и от старостта в едно картинно пространство.

Въображението на художника има отворени граници, както при изобразяването на видимия свят, така и на метафори, които символизират преживявания извън реалността. През 1984 година Иван Павлов рисува картината Прощаване със съпругата, в която реалността сякаш е потопена в синята студена мъгла на мъката и страданието от загубата на близкия човек. В композицията се виждат в първи план изобразени две женски фигури с шапка- в полупрофил и в гръб. Сянката на едната, лежи върху затворената врата на живота.

Темата за страданието, за болката и борбата за живот присъства в картини като Зъболекар, Хирургическа операция на свещ, Медицинска сестра при операция, Масаж, Кръвни телца при анемия. Те не са датирани, но могат да бъдат отнесени към 80-те години, малко преди да се появят отново живописни картини със сюжети от трудовото ежедневие на художника, като Намотаване на електромотор, Гарата на метрото в Адлерсхов и споменатия вече Автопортрет с електромотор от 1990 г.

Вероятно влошеното здраве, личните здравословни проблеми, неудачният му втори брак, приключил малко преди смъртта му, липсата на наследници, както и носталгията, всичко това е било причина за категоричното решение на Иван Павлов да дари изкуството си на Градската художествена галерия във Варна.  Ценителите ще открият в живописта на този самоизградил се извън границите ни творец много човешка сила и любов, защото е работил и живял с вдъхновение към изкуството.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Матури 2024 г.
Парламентарни избори 2024
Стрелба в Москва
Природни стихии
Избори в Турция
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: