Предисторията за летящите същества като тема и образност вълнува от древността и от зараждането на цивилизацията въобще. Разбираемо, тя е често експлоатирана тема и в митологиите, и в теологичните и общонародни представи. В този смисъл идеята за крилатите до голяма степен граничи с общочовешкото, метафизичното и дори библейското, което обуславя нейната непреходност.
Произведенията са обединени посредством художественото третиране на персонажите, реализирано с нетрадиционна авторска живописна техника.
Творбите са изпълнени с психофизични тълкувания в реалите на един паралелен свят на висшепоставеност и битийност. Като принос на експозицията може да се посочи, както актуалността на изследваната тематика, така и оригиналната изобразителна техника.
Цялостното естетично-визуално и мисловно въздействие на картините се подчертава от инсталирането им в интериорното пространство и взаимодействието им с него.
В картините е изграден контрапункт между обекти и среда, между класическа и некласическа живопис, между линия и цветна повърхнина, между реално и фантазно. Ако се определи стил, той би могъл да се нарече романтична ирония или иронична романтика.
Защо крилати? Защото практически, веществено, метафизично и метафорично хората се нуждаят от свобода, а крилата са неин символ.
Защото за крилатите е свойствено иносказателното и имагинерното и те пораждат стремежа на човека да полети. Защото крилете премахват страховете от уязвимостта, а в същото време летящите остават нависоко-недосегаеми, именно тази константа привлича човешкото съзнание и той интуитивно търси връзката си с небесното.
Защото за тях времето и пространството има други измерения. Защото те го правят по-леко, по-чисто, по-непринудено, по-цветно, по-сластно, по-забавно, по-смело, по-приказно, по-истинско в полет.