

Рибар от Варна: Моята риба никой не може да я хване | ||||||
| ||||||
По морето съм от 9-годишен; баща ми имаше малка лодка, с нея излизаше за риба и често ме вземаше със себе си. Интересно беше, хвърляхме чепарета, пускахме въдици. И така покрай него се запалих. Отначало ми беше хоби. Завърших Механотехникума, специалност "Корабостроене", работих известно време като конструктор в НИПКИК, откъдето тръгна и другото ми хоби - сам да строя гемийките си. След като баща ми почина, наследих лодката му. После купих една гемия, дървена, много стара, от 1947 г., била на рибар от Галата. С нея от 1980 г. почнах по- професионално с риболова. И тя не беше голяма, окото ми, като всяко, ненаситно, все отиваше на нещо по- хубаво, по-модерно, по-широко. Сам строих първата си голяма лодка - дълга 14 /4,40 метра, от армиран цимент по модел на норвежеца Колин Арчар (прочута конструкция, много стабилна на лошо време; такава е била голямата гемия на Амундсен, който стигна Северния полюс ). Името на старата дървена гемия, която купих, беше "Хермес". Новата я кръстих "Хермес II". След това построих още една, пак от армоцимент, тя е "Хермес III". Последната, която е от желязо, стана "Хермес IV". Това е името на древногръцки бог, защитник на търговците и пътниците, патрон на крадците и ментърджиите. Изобразяван е със златни крилати сандали и жезъл както римския бог Меркурий. Хареса ми и с него карам, стана ми и прякор. Запиташ ли за мен рибарите, ще се сетят: "А, Хермеса ли?". За другите съм Сашо. Когато взех първата гемийка, почнах основно с акула. Без да се хваля, майстор съм на нейния улов. Мога инвентара си да правя, знам как се хвърля паргада, как се вдига, как се дере. Знам и как се яде. Знам местата, дълбочините от нос Емине нагоре до границата - влизаме и в Румънско, когато няма забрана. Отиваш и първо хвърляш за проба 100 въдици на парагад. Това е тънко въже с въдици на 3 метра, като дължината стига до километри. Сега за двете гемии, с които съм останал, имам някъде към 4000 въдици. Като ги сложиш през 3 метра, прави общо 12 км, нали? Те се хвърлят наведнъж, като се дели на две или на три, ако се наложи. Въжето се поддържа от шамандури с котви отдолу, за да потопи на дъното. Акулата е дънна риба. Чакаш една вечер и на сутринта започваш да вдигаш парагада. Днес е лесно, има джипи еси за ориентация, ама едно време беше робска работа. Хвърляш и ако през нощта падне мъгла, на другия ден не можеш да намериш шамандурите си. Обикаляш, търсиш, докато ги откриеш. Тогава и вдигането на парагада беше на ръка (сега е на макара). Хващаш шамандурата, вдигаш котвата от дъното и започваш да обираш въжето. В това време един е на руля и командва лодката, за да не влезе парагада отдолу, да не се закачи някъде. Втори стои с канджата до теб, хваща акулата, вкарва я вътре, откача и я хвърля отзад. Обираме целия парагад и тръгваме да се прибираме. Имаше много и на едно хвърляне съм стигал до 1000 - 1200 акули. Всяка по близо метър и тежи около 6-7 кг, по-големите стигат и над 10 кг. Женските по принцип са по- едри от мъжките. На палубата става огромен куп и като дойдем на брега, всеки хваща ножа и започва да дере. Отделяме филето и корема, което се изкупува от търговците на едро (матрапазите). Другото се хвърля за храна на рибите. Няма богати рибари, но който сериозно го работи, ще му се отблагодари. Храни те. При мен има няколко, които сами изхранят цялото си семейство. Преди беше сезонно. Като дойде ноември, събираме дървените лодки, изкарваме ги на брега и почва калафатене, боядисване. Като мине 22 март и лошото време се смени, отново ги пускаме на вода и започваме с улова цяло лято и есен. Сега е целогодишно, защото и калкан може да хванеш, и чернокоп, както е тази есен, и акула. За нея няма сезони. Един по телевизията, който изобщо не е в час с рибарството, разправя веднъж, че сме я ловели, когато си хвърляла хайвера. Всичко, що е рибар, долу на стоянката падна от смях, защото акулата е живородна риба. Разликата с делфина е, че той ражда по едно, а тя по 15 - 20. По някога сме драли женска акула, вътре нещо като черво и наредени, приличат на жълтъци - всеки е зародиш. Значи жълтъкът е закрепен тук вътре, около врата й, и като стане готов, тя го ражда. Тогава женските слизат към брега, където има камъни, та новородените да могат да се скрият, защото другите веднага ще ги изядат. Имало е случаи, изкарваме акулата горе и тя в този момент ражда. Дали е дошло време или от стрес, ражда. Хващаме малките и ги хвърляме във водата. Те неориентирани плуват отгоре. И най ме е яд, като гледам чайките, стоят отгоре и веднага ги изяждат. Викам, ако имам сега една пушка, ще постеля морето с перушина. Но какво да се прави? Това е Природа. Нищо не можеш да направиш. Източник: Черно море |

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Ако днес имаше местни избори във Варна? | ||
Аз съм гласувал/а за кмета и отново бих го подкрепил/а (86) | 28% | ![]() |
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета, но бих го подкрепил/а (25) | 8% | ![]() |
Аз съм гласувал/а за кмета, но вече не бих го подкрепил/а (38) | 12% | ![]() |
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета и отново не бих го подкрепил/а (162) | 52% | ![]() |

За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg