Скулпторът Явор Пенев за творческите си търсения при пресъздаване образа на Стоян Бъчваров

Скулпторът Явор Пенев сподели откровения пред Виолета Тончева за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров.

-Г-н Пенев, двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е ваше дело. Как се чувствате? 

- Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

- Как подходихте към нея? 

- Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст. 

-Как се оформи скулптурният образ в съзнанието ви? 

- Не се случи веднага. Процесът на моделиране предполага етапи, които се повтарят, докато авторът не види това, което иска. И при мен беше същото - моделирах, развалях и пак моделирах, докато се получи вариант, който ме удовлетворява. 

-Какво търсехте в портрета на такава забележителна личност като Стоян Бъчваров? 

-При бюст-паметници на действителни личности най-важното е портретът да бъде реалистичен, трябва да има прилика, да се разпознава. Разбира се, всеки автор може да има различно виждане, но прилика трябва да съществува. Оттам-нататък търсех да пресъздам тази достолепност, която Стоян Бъчваров внушава.

Освен портретната характеристика и приликата, за мен беше важно скулптурният образ да кореспондира по някакъв начин и с усещането за Варненския театър като институция, като атмосфера, дори като архитектура. Самият бюст-паметник да стане част от голямото органично цяло на театъра.

-Красиво творческо намерение. Как се постига?

-Това е по-скоро усещане, което трудно се постига и трудно може да бъде описано. То е едно основно чувство, което ме водеше през цялото време, докато работех скулптурния портрет. В процеса на скициране и моделиране експериментирах, подлагах на анализ всяка своя стъпка и така постепенно се оформи крайният вариант.

В твоя скулптурен портрет Стоян Бъчваров изглежда наистина достолепен и отдаден на своята мисия, но в същото време се вглежда внимателно в човека насреща, сякаш очаква от него същото уважение. Тук си уловил, струва ми се, една много важна черта от характера на Стоян Бъчваров, който наред с актьорите е ценял високо и публиката. 

Показателна в това отношение е една история от първите години на Варненския театър, която ми разказа преди време ветеранът Данаил Мишев, светла му памет.

В студена зимна вечер в театъра влязъл само един човек и актьорите попитали режисьора дали си струва да играят представлението само пред един зрител. Стоян Бъчваров погледнал иззад завесата, видял, че в залата наистина има само един човек и отсякъл: "В залата има зрител. Той е дошъл да гледа театър и ние нямаме право да го разочароваме“. 

Интересна история. Радвам се, че я научих, защото тя отговаря и на моето разбиране за Стоян Бъчваров като човек.