Емоционален коментар на Албена Маринова от "Аспарухово", една от организаторките на дарителската акция за пострадалите от наводненията в бургаския регион. Varna24.bg го публикува без редакторска намеса:
"Когато ужаса от преживяното те връхлети отново....
С пълна сила! Когато се въртиш в един омагьосан кръг на трагедии, бързащи една през друга, да отнемат и последната ти риза от гърба.... Надеждата.... Мечтите... Целият твой живот граден и събиран парченце по парченце... с години. Спомени... Усмивки... И надежда!
Тогава се питаш, до кога?!
До кога невинни хора ще бъдат изкупителната жертва на години бездействие на държава, институции...
До кога ще плащаме тежък данък за чужди грешки?!
Кога? В кой момент, ще излезе поне един виновен за трагедиите, бедността и загубеното всичко на най-беззащитните, и ще застане пред всички тях да поиска поне прошка?
Никога!
Никой, никога в тази наша бедна, мила държава не е виновен за нищо....
А ние изчезваме - бавно, безславно... След нас остава само бегъл спомен къде точно е бил домът ни, преди поредната приливна вълна и " природно бедствие"....
Преживях го! Имах непоисканата чест да го гледам от ВИП ложата. Видях толкова разруха, толкова мъка и унищожение, и се молех НИКОГА повече да не бъда свидетел на това!
" Никога" е много кратък период от време. Докато все още тук при нас се опитваха да върнат живота обратно, ново бедствие, този път във врачанския град Мизия.... Бургас, Килифарево, Добрич, Бисер.... И още , и още, до Камено...
Бях там...
Видях с очите си разрухата и потопените села. Мислех, че съм го преживяла,... Че мога да контролирам емоциите си. Но няма как да не се върнеш назад във времето, при вида на бедните хорица, които с треперещи ръце се опитваха да заличат следите от посещението на неканената гостенка в техните животи. Няма как да не ти се иска да плачеш с тях, за тях, за всички преди и за всички след.... Защото ще има още погълнати души.
Село Черни връх.... За него никой почти нищо не казва, но ние бяхме там и видяхме разцепената земя, сринатите домове, залетите ниви...
В три през нощта, тя - приливната вълна, потапя селото и бих казала, че всички ангели пазители са били в този момент точно там.
Не може да се опише с думи, това което ние всички видяхме.
Аспарухово, Килифарево, Бисер, Габрово, Добрич, с. Черни връх....
И това не е краят...."