След като прослави България на Евровизия с уникалното изпълнение на "Вода“, варненката Елица Тодорова покори и света с магията на българския фолклор с многобройните си участия на най-престижните сцени. Наскоро Елица се върна в родната Варна за участие в празничните събития, посветени на празника на "Владиславово". Истинско удоволствие беше разговорът с репортер на Varna24.bg дни след прекрасният концерт в парка на района.
Днес чаровната и даровита певица и перкусионистка има зад гърба си автобиографична книга, в която разказва за посещенията си в 42 държави. Наскоро родната звезда издаде и нов албум "Велико“. Освен признат изпълнител и музикант, Елица е откривател и създател на Олимпийския барабан в България и Космическото дърво, патентовано на нейно име. Идеята за тези открития идва от амбицията да има свой неповторим почерк и запазен знак на сцената като танца и шапката на своя идол Майкъл Джексън.
Интересът на Елица към фолклора не е случаен. Тази огнена любов към него е наследила от своята майка – обичания вокален педагог Павлинка Тодорова, известен преподавател в НУИ "Добри Христов“ и създател на Школа по Народно пеене "Фолклорна магия" Варна.
Любопитен е фактът, че 7 години от своето ранно детство Ели прекарва в Африка. Именно там нейният баща успява да запали любовта към перкусиите, като й подарява няколко кутии от сухо мляко, които провокират детското любопитство и вдъхновение. Така едва на 3-4 годинки, момиченцето започва да барабани и привлича в забавата и африканските деца, с които се забавляват заедно. Днес от позиция на професионализма и опита, който има, крои планове да се върне в Африка и работи съвместно с някое от тамошните племена, с което да сътворят нов музикален хит.
Друг любопитен факт за Ели е това, че тя взема две средни образования едновременно – с перкусии в НУИ "Добри Христов“ и с народно пеене в Котел. Следва обучение в Национална музикална Академия “Професор Панчо Владигеров" София със специалност ударни инструменти.
Как се чувства в родния си град?
"Във Варна винаги е прекрасно, който е роден близо до морето черпи вдъхновение от морските вълни. Когато излезеш да пееш на сцената във Варна винаги е различно, със силен емоционален заряд. Тази година стартирахме едно пролетно-лятно турне, което е в Североизточна България и това ми позволява да съм по-често във Варна".
Как се отрази пандемията на творческото й развитие?
"Пандемията определено беше голямо предизвикателство за всички хора, особено за хората на изкуството, защото артистът е жив, когато е на сцената, вижда очите на публиката и тя му връща енергията, която той й подарява. Аз използвах времето да напиша книга по времето на пандемията за моя творчески път дотук. Описах къде на най-високо ниво в 42 държави сме представяли България.
Имам един Топ 5, в него влиза участието ми в залата на ООН в Ню Йорк, където имах възможност да пея непосредствено преди Бионсе. Това беше голям славянски концерт със солисти по един от държава. Когато се хванахме за обща снимка всеки един имаше в носията си елемент от носията на този до него. Ние сме много близки по дух и не може да се делим на държави и езици, човешкото е това, което ни свърза“, сподели Елица.
В книгата си "С ритъм и любов“ тя описва тайните на българското хоро, тайните на българската носия, как пафтите се слагат не случайно на определена височина, така че да пазят детеродните органи на българката, пендарите са на гърлото, за да предпазват гласа. Китката е слагана на главата, за да отвлича вниманието, ако е много красива девойката да не я урочасват. Освен тайните и мъдростта на фолклора, в книгата "С ритъм и любов“ са споделени рецепти за опазване на гласа и срещите с интересни личности по света, които е имала.
"Впечатляваща беше срещата ми с кралското семейство в Швеция, принца и принцесата, които на изпълнението ми на "Девойко мари хубава“ станаха от трона и започнаха да танцуват толкова екзалтирано, че се изненадах. След това принцесата сподели, че е направила връзка с бразилските корени на баба й“, разказа Елица.
Според нея не е било много удачно две поредни години да участваме на Евровизия с рок група, тъй като сходни песни не печелят в две поредни години.
"Забелязах, че в тази група има доста индивидуалисти, а това е предизвикателство. Добре е да има един фронтмен и другите да се движат около него. Стоян Янкулов участва в тази група. Фенове обаче ни пишат, че нашата песен "Вода“ остава един от легендарните опити да стигнем до финала. Участието на този конкурс е много голяма отговорност, защото представяш държавата си“
Елица споделя, че нейни идоли са Лили Иванова и Васил Найденов.
"Те не правят често клипове, но правят много силни песни със стойностни текстове. Затова фокусът на един изпълнител, е да прави стойностни песни, които да устоят във времето. Тази година събрах 16 ремикса на "Вода“ на различни изпълнителите, на Дара, която също е ученичка на майка ми, на Дивна, на малки деца от школи в страната, вариант на Д2 и др. Това се случва 15 години след като представихме песента за първи път. Ето за това творческо дълголетие говоря и пожелавам на всички колеги да го изпитат“, допълни Елица.
Тя пожела на всички:
"Вярвайте в мечтите си, те се сбъдват! Гонете целите си с ритъм и с любов!“