Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюГалерииЛичностиСтатистики
Спортните новини: Днес (0) | Вчера (4)
Знаков български рекламен бос получи много горчив урок
Автор: Екип Varna24.bg 08:46 / 21.06.2019Коментари (0)808
© Varna24.bg
Николай Неделчев е роден в Пловдив, където учи в Английската гимназия. Завършва международни отношения в УНСС и почти веднага започва работа в представителството на “Епъл" у нас. През 1995 г. създава малката рекламна агенция М.А.Р.К. През 2001 г. тя става партньор на световната "Публисис" у нас. Днес Неделчев е управляващ директор на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации у нас - “Публисис груп България", която е част от глобалната Publicis Groupe. Голямата му страст е да колекционира картини на български художници.

Първата изложба от негова колекция е “Образ и подобие" със 77 автопортрета на съвременни български художници. На 30 май откри изложбата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива". Тя беше с амбицията да разкаже повече за неизвестните български модернисти, но се оказа, че в нея има откровени фалшификати. Ето какво разказа той за колегите от "24 часа":

- Г-н Неделчев, как ви хрумна да събирате колекция от български модернисти? След откриването на изложбата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива" вече дни наред и изкуствоведи, и обикновени почитатели на изобразителното изкуство обсъждат фалшификатите, които се оказаха в нея.

- За първи път ми хрумна преди 5-6 години. Попадна ми една картина, която е от най-централните в колекцията - композиция на Мирчо Качулев, която е върху две дъски и има почти 3D ефект. Освен личната ми преценка и удовлетворение от естетическата стойност на тази работа, седмица след като я придобих, със Светлин Русев пихме кафе в хотел “Даунтаун" близо до ателието му. Той винаги там си правеше срещите. Казах му: “Маестро, да ти покажа нещо, на което попаднах". Той го видя и без да се замисли - той е човек, който е виждал много неща, каза: “Това е шедьовър. Продаваш ли го?"“Не, защото я купих преди една седмица", отговорих.

Това по някакъв начин отключи интереса ми и започнах да чета. Изчетох книгата за Мирчо Качулев, една много добра книга за Гео Милев на Ружа Маринска, всичко, което намерих за този период в интернет и в книжна форма. Започнах да осъзнавам, че сме имали модернисти, за които много малко се знае. И не са само обичайните заподозрени - Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Кирил Кръстев, но и куп други. Има дори един период, в който се вижда, че и Дечко Узунов е експериментирал с модерни форми на изразяване.

Така полека-лека започнах да трупам тази колекция. Направих ново депо за съхранение по образец на музейните депа в Западна Европа, с движещи се системи, където се закачат картините, с регулирана температура и влажност.

Всъщност нямах идея да правя изложба, но преди година и половина поканих Бисера Йосифова да види тези неща. Тя ми каза, че трябва да ги покажа: “Това е богатство, защо ги държиш тука?". На мен ми се струваше, че нямам достатъчно. “Предостатъчно е, хората с по три картини правят изложба, ти имаш толкова събрани неща". Тя ми хвърли тази муха и това е генезисът на интереса ми към българския авангард и модернизъм.

- Отдавна сте известен като колекционер, но досега сякаш не сте купували произведения на стари майстори?

- Искам да заявя категорично, че извън последните 4-5 години, аз не колекционирам стари майстори, а само съвременно българско изкуство. Плюс съвременно чуждестранно, защото имам работи на такива имена като Айдан Салахова, Сергей Борисов и други.

Основната причина да отида в съвременното българско изкуство е, че правейки инвестиции в съвременни автори, първо, помагаш на живи хора и им даваш признанието, което ги стимулира, даваш им оценка на труда и таланта. Същевременно им даваш и финансови средства, за да могат да възпроизвеждат това, което правят, да продължават да работят. Второ, много по-вероятно е някой от съвременните ни художници един ден да стане, дай Боже, европейско и световно име, отколкото, за жалост, примерно Владимир Димитров-Майстора или Златю Бояджиев.

Те никога не са станали и няма как да станат европейски имена. Да, в момента съвременните ни художници са неизвестни, но са световни - днес живеят в София, утре правят изложба в Берлин, след 6 месеца - в Лондон или Сидни. Днес повечето млади хора са хора на света, светът е отворен и е много вероятно някой от тях да стане такова име. Привлича ме ето тази откривателска част - да видиш потенциала на определен автор, да го подкрепиш и в един момент да се окаже, че неговите неща са станали колекционерска находка.

- В търсенето и избирането им на какво разчитате, само на собствения си усет ли, или ви помагат и специалисти?

- Ако ме питаш дали имам консултант, нямам. Ползвам различни хора, до които се допитвам. Но основно питам себе си. Най-важното нещо е аз да го харесам, а не защото някой ми казва: “Купи това, защото след 2-3 години ще стане 3 пъти по-скъпо." Ако не ми харесва, няма да го купя. Това е основният принцип. Дали греша, или не, това е моят път. Консултирам се, разбира се, с хора, които са видели повече. Много често тези хора, знаейки моите интереси, ме търсят проактивно и ми казват: “Виж тази изложба". А и не мога да обиколя всички изложби, защото имам бизнес, както и други странични занимания.

- Как стигнахте до онези рисунки, които днес се оказват фалшификати, откъде ги взехте?

- Работех с един от най-добрите знаещи и можещи реставратори в България - доц. Стефан Белишки, който е реставрирал 7 от работите, които са в тази изложба. Говорили сме си за моите планове, че може би ще направя изложба, и един ден той ми се обади и ми каза, че има познат, който му споменал, че има неща, които може би ще ме заинтересуват. Изпрати ми телефона на човека, който се оказа антиквар. Отидох в ателието му.

- Този човек в България ли е? Чух, че сте купували и от сърбин.

- Да, в центъра на София е ателието му. А относно сърбина съм купувал по-скоро през бившата му тъща Диана Райнова, която пък е дъщеря на Боян Райнов. Рисунките обаче, сред които са фалшификатите, нямат нищо общо с тази покупка.

Вече бях започнал да мисля за изложбата, когато взех нещата от антикваря през април миналата година. Първо купих 1-2 работи, като му дадох и някакви насоки, че се интересувам от Гео Милев и кръга около него, разказах му дори някакви неща какъв е този кръг. След известно време пак ми звънна, че има някакви неща, които се появили наскоро от негов колега.

В една папка имаше около 35 неща, от които избрах 18. Интересното в тази кримиситуация е, че освен че бяха майсторски и състарени, очевидно имаше и нещо, направено с ясната идея за измама, защото повечето от тези работи бяха с печати. Единият беше на издателство “Везни", което е на Гео Милев, а другият - на издателство “Хемус". На някои дори печатът беше отпред. Това дава достоверност. Казва ти, че това са стари неща, намерени в архива на сп. “Везни" или в нечие чекмедже на нечий дядо, да речем, работил там навремето.

Първият въпрос, който изниква, е защо не съм ги изследвал. Къде да ги изследвам, къде мога да направя химически анализ на хартия, мастило? Няма къде. Най-много мога да ги занеса на изкуствовед, който да ми каже: “Ами да, изглеждат ми съмнителни, не ми изглеждат съмнителни, 50 на 50", но това е човешкият фактор.

- Какво казаха изкуствоведите, с които направихте изложбата?

- И те не са се усъмнили, защото изглеждат добре направени. Аз също не се усъмних. За жалост, а може би за радост, защото, ако това не беше станало, този разговор в момента за фалшификатите в българското изкуство нямаше да бъде започнат. Това са изцяло нови неща, създадени в стила на конкретния автор.

- Някои неща обаче са чисто плагиатство на съвременни чужди автори. Сякаш е направено ксерокопие, под което просто е фалшифициран подписът на български художник. Защо се прави това?

- Тук е въпросът дали това не е стръв и ако аз се хвана, да бъда изобличен - ето какво има в моята колекция, да стане скандал. Мисля си го през цялото време, но не мога да го докажа. Мога да стигна до отговорите на тези въпроси, когато се разбере кой е този човек и той да разкаже защо и как го е направил.

- Потърсихте ли антикваря, след като фалшификациите излязоха наяве?

- Търся кой ги е нарисувал. Антикварят е продавач,той си е взел парите, оставил си е за него, каквото трябва.

- Той нали знае от кого ги е получил?

- Това вече трябва да го реши прокуратурата, не е моя работа. На 18 юни внесох жалба в прокуратурата и оставям разследващите да си свършат работата. Дано стигнат до този човек. Убеден съм, че прокуратурата и следствието ще го разкрият, защото чувам, че се знаело кой е този, който ги е рисувал. Не вярвам на такива слухове, има си методи, които полицията следва, за да стигне до истината, и се надявам да го направи.

- Защо ги свалихте от изложбата, сега няма ли да са още по-интересни?

- Със сигурност има 5 или 6 от нещата, които категорично са фалшиви. В изложбата бях оставил 16. Моята логика обаче е, че съм ги взел от един и същи човек и най-вероятно всички от онази папка са фалшиви. Затова свалям всичките без уговорки. На тяхно място слагам разпечатка на работата да се види какво е стояло там и под всяка пише, че тези неща са свалени и ги пазим като веществен материал за следствието. Написали сме, че са плод на измама.

- Имате ли съмнения за останалите неща в изложбата?

- Ако трябва да бъда честен, започнах да имам. Защото, както си говорих с човек от полицията, фалшификатите на картини са цяла индустрия, в която има различни брънки. Различни звена, които са свързани и може да бъдат определени като организирана престъпна дейност. Първо, имаш работилници или индивидуални изпълнители, които създават фалшификатите. Второ, като правиш нещо за почти неизвестен период и не много познати автори като Мирчо Качулев и Харалампи Тачев, някой трябва да ти даде култура, контекст. Вероятно за тази работа има консултанти, хора с много добро образование и ерудиция по история на изобразителното изкуство в България. Това е едната брънка. Другата са хората, които продават тези неща, търговците, които ги вкарват в обращение. Третата брънка са хората, както и институциите, които издават сертификатите.

Чувам, че има хора, които работят на пълен работен ден, живеят от това да пишат сертификати. Последната част са колекционерите. Истината е, че много малко от тях вадят нещата си на показ, нещо, което аз направих.

- Какъв беше вашият мотив за изложбата?

- Той е в последното изречение, което казах на откриването ѝ. Казах, че ще се радвам, ако тази изложба бъде началото на един по-голям разговор и в дълбочина по проблемите на изобразителното изкуство, и в ширина за другите изкуства в модернизма и авангарда - архитектура, литература, музика. Това за мен би било достатъчно. Нямам претенцията, че съм най-големият разбирач. Правя всичко това, защото ми е интересно.

Едно от обвиненията е, че Неделчев прави това нещо, за да си узакони ментетата. Колко нелогично е дори като съмнение! Ако аз имам ментета и искам да ги узаконявам, няма да подходя по този начин, защото има други доста по-прости начини. Ще викна хора, които могат да издават сертификати. Във времето ще правя по две-три работи.

- Вярно ли е, че се поставят по 2-3 фалшификата в изложба, за да бъдат легитимирани?

- Това е третият начин. Вторият начин е да направиш малка изложба, без да се чуе за нея и за кратко време в галерия, която не е известна, може и да не е в София. Важното е в паспорта да пише, че тази колекция или тези работи са били показани в изложба. И вече са легитимни. А не като моя подход - казах на всички: “Елате да видите".

- Искахте да постигнете нещо повече с тази изложба. Създадохте и каталог с идеята, че може да попълните празни полета от историята на българското изобразително изкуство.

- Да, исках да оставя памет. В цялата тази ситуация виж как се измести ракурсът. Никой не говори за модернизъм. В текстовете на каталога почти не се говори с имена, а за българските вътрешни връзки на авангарда и модернизма, както и с връзките му със Западна Европа, движението на художници. Неща, които дават картината на тези явления, без да се описват произведенията, които участват в изложбата.

В момента този разговор се измести. Може би всяко нещо си има причина да отиде в плоскостта за автентичността и автентизирането на изкуството, защото това в момента е голяма язва. А и това е една от причините - не основна, да се преместя от събирането на стари майстори изцяло в съвременното изкуство.

- Ще погледнете ли вече към старите майстори?

- Не. Ще купувам само и единствено съвременно изкуство. Но тези дори не ги смятам за стари майстори с изключение на Сирак Скитник, те не са и известни. Това малко ме успокояваше, защото знаех, че сред старите майстори има много фалшификати. Поради тази непознатост на тези художници и поради това, че нямат пазар, бях спокоен.

- Продавате ли неща от вашите колекции?

- Досега не съм продал нито една работа от моята колекция. Така че всякакви обвинения и съмнения са абсолютно безпочвени и злонамерени. Нямам и намерение да продавам. Имам страхотна колекция, тя расте. Преди време направих едно депо, преди година и половина - второ. Това ми е пътят.

- Някои от коментарите са, че изкуствоведски кръгове се бият помежду си на ваш гръб. Имате ли такова усещане?

- Това е вярно. Има една българска кампания на моите колеги от рекламната агенция “Сачи и Сачи". Казва се “Предприемачи срещу мрънкачи". Има една категория хора, които стават и правят нещата. Да, ще сгреша, ще падна, ще се ожуля. Ставам, изтупвам прахта, превързвам си раните и продължавам напред. Няма да се спра. Но има хора, които през живота си нищо не са направили - по държавни институции, галерийки, тука ще направят някой сертификат, там нещо друго. Това са мушмороци.

Как един от тези хора, включително и уважавани изкуствоведи, не предложи какво да се направи, какви да са следващите стъпки, за да се изчисти този проблем? Един не каза едно конструктивно нещо. Това са мрънкачите.

- Вие самият ще инициирате ли нещо след опита и урока, който получихте?

- Първо, за моя информация ще избера най-знаковите неща от трима автори и по най-бързия начин искам да намеря лаборатория, в която се прави спектрален анализ. При него с радиоактивни изотопи се доказва колко старо е произведението. Веднага ще стане ясно дали картината на Кирил Кръстев е от 1924 г. примерно, или от 1984 г. След всичко това как да нямаш вече съмнения?

Освен това искам да сформирам експертен съвет от реставратори, изкуствоведи и хора, които имат отношение към доказването на истината в изкуството. И те да анализират картина по картина. Това е дълъг процес, който ще отнеме години, но би елиминирало бизнеса на тези, които дават сертификатите, като някои от тях са мастити изкуствоведи. Доброто в лошото е, че това е началото на разговор за фалшификатите в българското изкуство.

- Според Вежди Рашидов вашата изложба ще доведе до срив на пазара.

- Сигурно ще стане. Този пазар не ме интересува, но хората трябва да си дадат сметка, че рано или късно това трябваше да се случи. В момента много хора си задават въпроса какво имат самите те и дали въобще да продължат да купуват.

При измамите с изкуство се работи с това, че колекционерството е страст. Както го беше нарекъл Богомил Райнов, това е необяснима лудост. Няма логика да колекционираш и да даваш толкова пари за изкуство, защото много от тези хора дори не си продават нещата, само ги събират. Т.е. няма го комерческия елемент да събираш с цел после да продадеш, от което да направиш печалба. Аз не съм продал нито една работа.

Фалшификаторите разчитат именно на тази страст, защото, когато правиш нещо от страст, ти си по-доверчив, по-често вземаш емоционални, а не рационални решения, вземаш нещо, защото ти харесва. Като любовта е. Не знаеш защо си влюбен.

- Спирате да се занимавате и с българския модернизъм, така ли?

- Да и този период пак няма да бъде познат. В учебниците по изкуствознание тези хора ги няма.


Още по темата: общо новини по темата: 1204
14.07.2019
14.07.2019
14.07.2019
14.07.2019
13.07.2019
13.07.2019
предишна страница [ 1/201 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Актуални Четени Теми
Купа №11 от шампионската колекция на хандбалния отбор на Труд
Стартира детската регата Порт Варна 2019
Атанас Скатов развя знамето "Варна - град на спорта“ на осмия си осемхилядник
Откриха Европейското първенство по хандбал за девойки
Съдбата дава днес шанс на легендата Георги Илиев за реванш
Класиране Резултати
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2008 - 2019 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: