Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с  Десислава Давидова, ръководител на археологическите разкопки на Плоската могила на "Брезовско шосе"

Г-жо Давидова, кажете ни какво е последното откритие на Плоската могила?

Едно от последните интересни неща, които сме открили, е рогозката, за която вече хората са прочели. Рогозки се откриват доста рядко, защото това е предмет, направен от органичен материал. И когато такова нещо е направено от лесно разградим материал, много е трудно да се открие в такава среда. Очевидно тази рогозка е била използвана в домашния бит. Сега тепърва ще разберем от какво е направена и как точно е оплетена, защото има три начина, по които може да се прави такава рогозка. Единият начин е оплитане на ръка, другият – на примитивен стан, третият е с определено завързване на краищата. Те се правят обикновено от материали, които са достъпни, леснодостъпни, а не примерно да се ходи някъде много надалече, за да се търси такъв материал.

Някакви природни материали, може би?

Пробите ще ни дадат възможност да разберем и каква е растителността, която е заобикаляла селищната могила и която е служила в ежедневния бит на хората, които са живели там. При нас анализът ще дойде след като си погледнем и ситуационните планове, и резултатите от обработката на керамичния материал. Едва тогава ще разберем и къде точно е била ситуирана в жилището тази рогозка и за какво точно е служила там.

Но ние не казахме най-важното – на колко години е тази рогозка и това какво доказва.

Със сигурност това е рогозка, която като броите от сегашния момент назад – е на около 6000 години, приблизително.

И колко запазена беше тя?

Беше запазена приблизително около 1 квадратен метър, от който в крайна сметка успяхме да отделим една доста значителна част, след което от другите части взехме проби, защото все пак анализите се правят на друго място и трябва да доставим достатъчно количество, за да можем да си вземем необходимите резултати след това от тях.

Вие казахте, че тя ще даде изключително много сведения, т.е. научната стойност на това откритие е значимо, нали така?

Да. Надявам се също така и да можем да я експонираме. Частта, която сме вдигнали от терен в момента е в ателието за консервация и реставрация на Археологическия музей. И ще видим дали реставраторите ще успеят да я стабилизират и да я укрепят, за да могат гражданите да я видят в последваща изложба.

Има опасност и да се разпадне, казвате?

Ами, надявам се, че няма да се стигне до там. И поне някаква малка част да остане, за да се види плетката. Ние сме направили достатъчно фотодокументация. Пробите също ще дадат вариант за реконструкция. И все пак е друго да го видиш реално.

Така е, да. Ще бъде любопитно, наистина.

Надявам се, че ще успеят. Просто тези нетрайни материали много трудно се стабилизират. Сега бързахме и да я вдигнем и да я откараме на подходящо лабораторно място, защото нямаше как да я запазим в тези условия, в които сме в момента.

Но си личи, че е от място, което е било обитавано. И е от жилище тази рогозка, така ли?

Тя цялата могила е селищна могила, т.е. там няма погребения. Това означава, че там има голямо количество струпани жилищни структури. Какви са те и какъв е техният характер – дали са едноетажни или двуетажни, ние все още не можем много добре да анализираме ситуацията. Т.е. това ще стане на последващ етап, когато си разгледаме стратиграфските профили. Защото в момента сме притиснати от времето, за да можем да свършим и да облекчим пловдивчани поне в тази част на града. Затова не смея да казвам някакви категорични резултати, но за нас е ясно, че е имало и двуетажни жилища. Въпросът е, че ние така ще си изясним в коя част са били двуетажни, в коя част са били едноетажни, въпреки че траншеята, която проучваме, не е достатъчна. В едни такива ситуации колегите проучват много по-големи площи. Но това е положението, с това разполагаме и това ще трябва да интерпретираме по-нататък.

Аз съм питала и друг път – има ли вероятност центърът на Пловдив да е бил изместен точно тук по това време?

То на практика центърът на Пловдив по това време не е съществувал. По това време е имало три места, на които се е развивал животът, като под "това време" разбирам халколитната епоха, т.е. каменно-медната епоха. Говорим за около 6000 години назад от сегашния момент. Със сигурност е имало три селища, може да са били и повече. Просто ние сме проучили в последните 100 години три селища. Едното е Яса тепе до Аграрния университет, другото е Небет тепе и третото е Плоската могила на "Брезовско шосе", която също се води Яса тепе, защото "яса тепе" значи "плоска могила".

Има и две-три места, на които се предполага, че също има селищни могили, но не са проучвани до момента, само наблюдателни проучвателни методи са използвани - обходи и такъв тип събирателни.

Всъщност това си е началото, откъдето е тръгнал големият град след това?

О да, това е най-старото място, защото за разлика от другите могили, ние тук имаме период на късния неолит, което ще рече 7000 хиляди години от днешния момент назад. Т.е. включват се още едни 1000 години поне. Пак казвам, че пробите, които даваме за датиране и които ще дадат резултат чак след една година, ще ни покажат точно колко години са. Но със сигурност около 7000 хиляди години от този момент назад и това на практика е най-старото място на Пловдив, без съмнение.

Значи не е Небет тепе, а това?

Да. Това е най-старото място на Пловдив. И то е било постоянно обитаемо, защото ние имаме структури, които са от бронзовата епоха, от желязната епоха, от елинистическата епоха. Имаме и встрани от могилата, от там, където ние в момента проучваме. Колегите преди няколко години проучиха един късноримски чифлик, който се оказа, че е на същото място. Т.е. това означава, че това място има постоянна използваемост, дали като стопанска част, дали като жилищна – но я има със сигурност.

И сега пак стигаме до този въпрос, Вие казахте "бързаме“. В срок ли ще бъде приключен археологическият обект?

О, да, ние казахме, че тази година ние ще приключим археологическите проучвания. Ние работим, докато сезонът позволява. Но пак казвам, ние ще приключим тази година. Слава богу, дадоха ни възможност да работим с два екипа. Нещо, което молим от три години. Щяхме да сме забравили вече може би, ако имаше такава възможност да работим по този начин. Най-сетне установиха такава техническа възможност и ние започнахме да работим с два екипа. И пак казвам, ние ще си спазим обещанието тази година да приключим. Просто не давам срокове, защото ние сме зависими от метеорологичните условия. Но казвам, че ние сме решили, че тази година, каквото и да става, трябва да приключим. Надявам се, че няма да стават неща, които тотално ще ни възпрепятстват.

И след това заравяте всичко, като преди това сте извадили ценните находки?

Да, изваждаме, работим до стерилна основа. След нас изпълнителите на проекта за ВиК инфраструктурата полагат тръбите. Те са на по-голяма дълбочина от нашата – работят някъде на 8-9 метра дълбочина. Полагат тръбите и съответно в един момент северната част на Пловдив ще получи затворен цикъл на обновяване на ВиК инсталациите, което е важно, между другото, защото няма да има, или поне ще бъде намалено количеството загубена вода за града. А пък вие знаете, че водата в бъдеще ще става все по-основен ресурс. Така че това е хубаво, нужно е малко търпение и нещата ще се получат.

Разбира се. Заслужава си обаче.

Заслужава си. Трябва да отбележим, че каквото и да става, Пловдив е един изключително древен град. Град, който се развива един върху друг във вертикален план. И хубаво е да имаме позитивно отношение към това, не само защото това е туристически ресурс. В крайна сметка това показва, че населението ни е с много стари корени.

Освен това, познавайки историята и решенията, които са намирали нашите прадеди, ние можем да намираме съвременните решения. Защото и нашите прадеди са изпадали в състояния на природен и на социален колапс, но са се справяли с нещата, както виждаме.

Да, така е, познанието винаги ценно.