Български разкош от османско време – нова изложба на НИМ в Двореца – Балчик

Изящна колекция от близо 100 оригинални произведения на ювелирното изкуство посреща посетителите в Каменната зала на Двореца – Балчик.

Експозицията, в която са събрани едни от най-красивите предмети от Чипровската златарска школа, съхранявани във фондовете на Националния исторически музей, бе открита в първия ден на август от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, съобщава Брат.BG.

Посетителите на архитектурно-парковия комплекс могат да видят изложбата "Предмети на разкош. Чипровска златарска школа“ до 13 септември. Експонатите, включени в нея, са поредните съкровища, с които музеят традиционно гастролира през лятото в любимата морската обител на кралица Мария.

През миналата година Панагюрското златно съкровище се превърна в хит и за българските, и за чуждестранните туристи, десетки хиляди от които преминаха през Каменната зала, за да видят тази национална реликва. "Стремим се да показваме неща, които не са виждани често от публиката. Тази година решихме да представим една малко по-късна епоха.

Материалите са от XV - XVI век, когато българските земи са били под османска власт. Традиционно се смята, че това е едно тъмно време, доста по-бедно, но сами ще се уверите, че в експозицията има изключително интересни неща и ще разберете защо т.нар. Чипровска златарска школа се е превърнала в знакова марка в ювелирното изкуство. Тук можете да видите най-добрите практики в златарството от този период – филигран, гранулация, влагане на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Местните майстори са произвеждали не само църковна утвар, но и предмети за гражданството, особено за по-богатите хора, които могат да си го позволят.

Всичко носи много семантика, във всяко изображение се влага някаква идея – за щастие, за здраве, за любов, за попътен вятър“, разказа доц. Петрунова при откриването на изложбата. Предметите, включени в нея, са с преобладаващо светски характер. Изложени са всички познати видове накити, умело изработвани в местните златарски ателиета. Особено характерни са наушниците "арпалии“, наушниците със сребърни пластинки "трепки“, богато декорираните гривни "кубелии“ и, разбира се, украсите за чело – невестински венци и прочелници. Прословутите "чипровски чаши“ – тасове, украсени в характерен стил, включващ богати растителни орнаменти и релефни и обемни изображения на животни и птици, също са част от съкровищата, представени в изложбата.

Изящните чаши с форма на кратунки и дръжки, оформени като глави на дракони са познати единствено от района на Северозападна България и Източна Сърбия, което убедително говори за тяхната принадлежност към изделията на Чипровската школа.

"Причината да се появи нещо толкова впечатляващо винаги е била икономическа. XVI век е време, когато настъпва едно относително спокойствие в империята. Това дава възможност за някакъв просперитет, развитие на занаяти, търговия. Когато времената са спокойни, хората не мислят само за хлабя, а и обръщат поглед към предметите на красотата и разкоша. Мен лично в тези произведения на изкуството ме впечатлява това, че те са съчетали не само всички ювелирни техники за времето си, но и факта, че чипровци са направили много интересна компилация от всички културни модели. Взели са най-доброто от османската култура, от християвството, дори от юдейството, и се е получила тази любопитна амалгама от вплитане на различни традиции“, коментира Бони Петрунова.

В края на изложбата е представено копие на златното съкровището от Несебър, датирано във втората половина на XVI – началото на XVII век. Характеристиките му го отнасят към продукцията на централно- и западноевропейското златарство. Експонирането му заедно с произведения на Чипровската златарска школа не е случайно. То позволява на посетителите нагледно да добият представа за типичния стил на чипровчани, в сравнение с изделия с различен географски и стилов произход.