Майсторът Павел Мильов им разкри някои от тънкостите. "Беше ми много интересно, а най-много ми хареса как придадохме форма на глината", сподели 9-годишният Виктор. "Много искам и за в бъдеще да продължа да се упражнявам и един ден да се занимавам с това", каза Димана на 7 и половина. 10-годишният Николай беше категоричен, че това е било най-забавното му преживяване. "Най-приятно ми беше обагрянето на изпечения съд", разкри той. "Хареса ми, че от глина на практика може да се изработят най-различни неща - чаши, купи, дори топчета. Изглежда ми труден занаятът, сигурно ще ми отнеме цяла година, за да се науча, а може и две" - разсъди 9-годишният Ерсин. Сред децата, които посетиха ателието на грънчаря, имаше дори момченце, чийто дядо също се е занимавал с този занаят. "Дядо ми е грънчар, но не ми е разкрил досега спецификите на занаята. Въпреки че днес наблюдавах майстора как работи, не мисля, че това е достатъчно, за да се научи един занаят. Трябва повече време...", отбеляза 11-годишният Емил.
"И помнете - най-важното нещо в грънчарството е центроването на топката с глина", с тези думи майстор Павел Мильов изпрати малките посетители от ателието си.
"Винаги съм искал да обучавам деца на занаят, но едва в последните години наблюдавам по-голям интерес. Аз се занимавам с този занаят от 9 години, вече 4 станаха, откакто станах майстор. Обучението не е лесно, а във Варненска област на практика няма къде да го научиш, но вече виждам млади хора, които тръгват по стъпките ми", каза Павел Мильов.
Въпреки това той е съгласен с максимата, че занаят се краде, не се учи.
"Никой майстор не предава изцяло занаята си", каза с усмивка той. А на изпроводяк ни се похвали с най-новите си изобретения - керамични дръжки за врати и шкафове и керамични контакти, които се надява да се харесат на повече хора.