Винаги съм разглеждал човешкото същество като събираемо от интелектуален, емоционален и физически потенциал. Трябва да работим за това да развиваме хармонични млади хора. Това сподели за Varna24.bg известният композитор, диригент и инструменталист Страцимир Павлов.
Той е втори в листата на кандидатите за народни представители от коалиция ГЕРБ-СДС във Варна (с номер 28 в бюлетината).Отличеният с наградата "Най-талантлив млад автор“ на Съюза на българските композитори, с награда "Варна“ (2012 г.) и с наградата на фондация "Стоян Камбарев“ за полет в изкуството влиза от гражданската квота.
"Да се включа в политиката ме мотивираме първо поканата, защото мисълта, че политиците вече са узрели за идеята да вкарат в редиците си артисти, ясно показва, че времената се менят и се усеща полъхът на новото време. Другата причина е, че кризата доста промени ситуацията в страната. Всъщност, кризата може да доведе и до промяна на това, което познаваме. Смятам, че моментът е много важен за възстановяване на българската културата и на културния живот във Варна. Истината е, че има сериозни проблеми, които не са решени и стоят на дневен ред. Именно това са причините, които ме мотивираха да взема това решение, което никак не беше лесно за мен, защото мечтата ми никога не е била да съм политик, а винаги съм искал да бъда артист. Когато обаче си в позицията на изчакващ и чакаш някой друг да свърши нещата вместо теб, много често после си разочарован. За това искам един ден да знам, че съм направил всичко възможно да бъдат решени проблемите на моите колеги – артистите.
Във Варна се случват наистина много хубави неща по направление култура. В тази пандемична обстановка бюджетът на фонд "Култура“ във Варна е на стойност един милион лева. Това са средства, които се отпускат на конкурсен принцип на свободни артисти, за интересни и иновативни проекти, които спомагат културния живот в града. Много често във фонда постъпват предложения, които са прекрасни, но когато се сметне общата стойност на всички проекти – те възлизат на близо 2,5 млн. лв. и съответно не могат да бъдат одобрени една част от тях. Пак искам да подчертая, че варненският фонд "Култура“ е един от най-добрите в страната и се надявам да могат да се генерират още приходи, за да бъдат подпомогнати всички тези идеи, които хората имат.
Тази година темата на фонда е "Варна – 100 години туристически град“, което е ясен знак за тясната връзка между културата и туристическия продукт. Сега обаче е ред тази връзка да бъде издигната на следващо ниво. Когато обвържем културата с туризма, тогава ще можем да развием пълния потенциал на морската ни столица. Знаете ли, в България има две уникални неща, които можем да използваме. Първото е невероятната природа на страната ни – уникална. А второто са – хората. Българите са едни от най-креативните и талантливи хора, които аз познавам.
Така че, ако ние можем да съчетаем хората и природата и всичко това го прибавим към вече разработения туристически продукт –стойността на услугата ще се вдигне многократно.
А когато говорим за Варна знаем, че от няколко години общината разработва стратегията "Варна –дестинация за 4 сезона“. Когато имаме един наситен културен календар, той ще успее да привлече хората да се потопят в изкуството. Какво пречи, когато туристите дойдат за една седмица във Варна, освен плажове и ресторанти, да изгледат един мюзикъл или пък да отидат на опера. Това са неща, които ние имаме и те биха били единствено и само в плюс за Варна", коментира маестро Павлов.
Относно въпроса дали трябва в училище да има повече часовете по музика и изобразително изкуство, той сподели:
"Като цяло аз винаги съм разглеждал човешкото същество в три аспекта: интелектуален, емоционален и физически. Смятам, че в нашата образователна система има пропуск в това да развиваме хармонични млади хора, в които не само интелектът да е на много високо ниво, но да се обърне внимание и на емоционалната култура. Това може да се случи чрез изкуството, чрез участия в хорове, оркестри, театрални трупи и въобще всяко едно нещо, което създава колективно емоционално преживяване. Физическото развитие, разбира се, също е от изключително значение, защото интелектът и емоцията са вкарани в едно тяло, което трябва да бъде развивано и поддържано здраво.
На въпроса защо след дълги години в САЩ и успешна реализация там е решил да се върне във Варна, маестро Павлов сподели:
"Това е един доста личен въпрос, но бих отговорил по следния начин: аз прекарах 12 години в САЩ, а преди това три години в Германия, така че животът на емигранта ми е добре познат. Истината обаче е, че аз вярвам в концепцията за "паметта на водата“. Водата, от която сме направени, има памет и винаги те влече. Човек просто не може да се откъсне от тази магнитна връзка със земята, от която е направен. Като емигрант с единия крак в чужбина, а с другия в България имах това разкъсващо усещане, което ми тежеше изключително много. Да, съдбата и Бог бяха благосклонни към мен, с много труд постигнах чудесни резултати в чужбина, но през цялото време нещо ме теглеше обратно към България. Да не говорим, че и семейството ми беше тук, а САЩ е една доста далечна дестинация и човек не може да си купи билет и за един час да си е вкъщи. И все пак, ще разкажа как реших да се прибера у дома. При едно от връщанията ми във Варна през 2008-ма година видях закачен плакат в близост до Икономическия университет, който гласеше "Варна – европейска столица на културата 2019“. Тогава си казах – ето това е една хубава кауза, в която искам да участвам ако имам предоставена тази възможност. При следващото ми прибиране в родината, аз бях с един билет за връщане в САЩ. Беше точно навръх Нова година, аз стоях с билета в ръка и си мислех – да се върна или да остана? Е, избрах да остана и не съжалявам нито за секунда за това мое решение. Във Варна имаше толкова много неща, които можеха да бъдат свършени. Самите американци казват така: недей да отиваш там, където всичко е свършено, защото ще се чувстваш безполезен, намери място, в което има още много неща за вършене и там посвети енергията и усилията си.
Това и направих. Участвах в процеса по кандидатурата на Варна за европейска столица на културата и макар че не спечелихме, целият този труд събуди едни процеси, които с времето се развиваха.
Тогава започна да функционира и фонд "Култура“ и още много, много неща.
Така че ние по наш си начин доказахме, че можем да бъдем варненска столица на културата. Много се надявам този процес да продължи да цъфти и за в бъдеще.
След това започнах да работя и в Националното училище по изкуствата във Варна, започнахме да въвеждаме един нов жанр с операта, който беше тотално непознат до този момент във Варна, започнахме да представяме мюзикъли, развихме джаз общността и още много неща, които се реализираха защото Варна ми предостави възможността.
Искам да уверя хората, че стъпката да вляза в политиката не е защото искам да получа нещо, а защото има процеси в артистичния живот, които не биха могли да се решат на местно ниво.
Всеки един проект, по който съм работил е преминал през сърцето ми. И все пак, като човек си имам най-любим и това е последният проект на маестро Андрю Лойд Уебър, който създаде продължение на хитовия мюзикъл "Фантомът на операта“ и това продължение се казва "Любовта не умира“. Самата идея, че любовта никога не умира е може би нещото, което най-дълбоко е заседнало в душата ми. И всеки път, когато имам възможността да дирижирам този мюзикъл е душевен празник за мен", сподели Страцимир Павлов .
Маестрото има богата артистична биография. Роден е на 14 февруари 1976 г. във Варна. През 1995 г. се дипломира в НУИ "Добри Христов“, където паралелно с основния си инструмент кларинет изучава композиция и оркестрово дирижиране с маестро Милко Коларов, почетен гражданин на Варна. Страцимир Павлов е приет същата година в Музикална академия "Панчо Владигеров“ в София, но получава президентска стипендия за Университета на Централен Арканзас, където се дипломира.
От 1996 г. живее и работи в САЩ и през този период е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. Бил е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас, води летни академии за млади оперни певци, свирил е за всички живи американски президенти при откриването на Президентската библиотека на Бил Клинтън в Литъл Рок. Някои от имената, с които е концертирал са Рей Чарлз, бродуейската звезда Лаурънс Хамилтон, оперната прима Адриана Забала и поетесата Мая Анджелоу.
Носталгията го връща в България и Варна през 2008 г. и от тогава до сега попълва биографията си с много творчески изяви. Страцимир Павлов свири в суинг, джаз и етно групи, създава свои собствени уникални музикални проекти. Диригент е във Варненската опера и на Младежкия симфоничен оркестър в НУИ "Добри Христов“.
