Младен Македонски "Републиканци за България": 365 дни данъчна ваканция и Гаранционен фонд за всички в туризма!

Младен Македонски е четвърти в листата с кандидат-депутати от "Републиканци за България“ – Варна. Завършил Икономически университет – Варна, магистър по "Публични финанси“. Има дългогодишен професионален опит в държавната администрация - в Национална агенция за приходите. Бивш национален състезател по водна топка, капитан на мъжкия отбор на КВТ "Черно море-1948“, член на УС на Българска федерация по водна топка. На 43 години, семеен, с две деца.

-Господин Македонски, каква е личната Ви мотивация да се занимавате с политика и защо избрахте от десетките партии точно "Републиканци за България“?

- От самото начало съм част от екипа  на политическа партия "Републиканци за България“. Воден съм от целта за устойчиво развитие на икономиката ни, съобразено със съвременните европейски норми. Личната ми мотивация да участвам в политиката е свързана преди всичко с компетенциите ми в областта на публичните финанси, както и с личното ми разбиране за правене на политика. То е идентично с контекста на всички каузи на политическа партия "Републиканци за България“. За мен е изключително важно да се гарантират правата на всички българи, живеещи в България и в чужбина; да се развива образователната сфера; да се съхранят евро-атлантическите ценности; да се въведе електронното управление, да се реализират и други значими инициативи, които са полезни за цялото общество (работещи институции, качествено здравеопазване, опазване на околната среда, свобода на словото).

- Освен, че сте млад, образован, с опит – стартирате политическата си кариера в много тежко време – пандемията от Covid-19. Смятате ли, че тя промени реалностите, които познавахме?

-Най-голямото предизвикателство, пред което е изправен целият свят и цялото човечество, е справянето с пандемията Covid-19. Управляващите през последната година демонстрираха липса на компетенции и на желание да противодействат с адекватни мерки на тази пандемия, дори я използваха, за да фокусират вниманието на хората върху този проблем и да не се обръща внимание на останали секторни политики.

Екипът на "Републиканци за България“, част от който съм и аз, активно работи върху създаването на реални секторни политики и правила. Три са основните стълба, на които стъпва политическата ни програма: работещ парламент (истинско разделение на властите); умно правителство (качествени и работещи хора); справедлив съд (правораздаване в услуга на обществото).

-Може ли да се определи един сектор, който да се приеме като най-важен и да се работи главно по него?

- Всяка секторна политика е важна, защото развитието на една политика повлиява развитието на втора, от своя страна, тя повлиява трета политика и т.н. От друга страна, всеки следва да прилага своите компетенции в областта, за която е специализиран и да търси взаимовръзката и взаимодействието с другите секторни политики. Моите конкретни познания и умения са в областта на финансите, а също така съм запознат с проблемите на туризма и спорта.

- Вие сте финансист по образование и практика. У нас политическото говорене по темата, включително и от най-високите нива на държавата, внушава, че за ораторите финансите са разтегливо понятие.

- По отношение на финансите на държавата следва да се коментират следните няколко факта:

Първо: През последните години се наблюдава повишаване на общите приходи в държавния бюджет, което е основно за сметка на данъчните приходи. Те възлизат на над 32 млрд. лв. (32 235 536 200 лв. за 2018 г.). Това показва, че плоският данък е ефективен и значително повишава приходите в бюджета през годините, поради което възнамеряваме да го запазим. Ние сме за предвидима бизнес среда в България в полза на бизнеса и гражданите, и сме против въвеждането на прогресивно подоходно облагане.

Второ: В структурата на данъчните приходи най-висок е делът на приходите от ДДС (10-11 млрд. лв.). Приходите от данъка върху доходите на физически лица (между 3 и 4 млрд. лв.) са по-високи от приходите от данъка върху печалбата (над 2 млрд. лв.). Тези факти донякъде са резултат от липсата на интерес към предприемачество у нас, и потвърждават общоприетото разбиране за съществуването на редица пречки и трудности пред развитието на собствен бизнес. От друга страна, в България малките и средни предприятия съставят над 99% от общия брой на предприятията, като в тях са заети над 74% от работещите. Освен това, малките и средни предприятия формират над 60% от БДС (брутна добавена стойност). По тези причини малкият бизнес е определен като "гръбнакът на икономиката“ и затова усилията на следващия парламент следва да бъдат насочени към подпомагане развитието на микро, малкия и среден бизнес в България. В  тази насока ПП "Републиканци за България“ предвижда създаването на бизнес хъбове във всеки от шестте района в страната. Предвижда се подпомагане на малките семейни земеделски стопанства чрез улеснен достъп до целево финансиране, както и предлагането на повече български храни в публичния сектор.

Трето: България събира 89% от дължимия ДДС, 51% от дължимия данък печалба, 93% от дължимия данък общ доход и 74% от дължимите социални осигуровки (данните са за 2018 г.). Това позволява на страната да има бюджетни приходи в размер на 38,3% от БВП. Но от друга страна, събираемостта на дължимия данък печалба (наполовина) показва за наличието на слабости в данъчната система.

Четвърто: Предвиждаме разширяване на обхвата на патентните данъци (годишно в държавния бюджет приходите от този данък са около 20 млн. лв.). Търговците в областта на малкия бизнес, занаятчиите и много различни семейни бизнеси могат да бъдат облекчени чрез разширяването на обхвата на патентния данък. Това значително ще намали контролния, административния и счетоводния натиск върху развиващите самостоятелна икономическа дейност. 

- Вие сте човек на активния спорт – бивш национал. И в момента ежедневието Ви е свързано пряко със спорта. Длъжница ли е държавата и всички ние на спорта и на нас самите, на децата ни?

- Една от темите секторните политики на "Републиканци за България“ – спорта, сме заложили три съществени промени. Те са пряко свързани с образователната сфера, т.е. търсим постигането на синергичен ефект между усилията за развитието на здраво подрастващо поколение и политиката за образование и обучение. Това е постижимо например чрез преобразуване на спортните училища в елитни гимназии с приоритет спорт, както и удвояване на часовете по физическо възпитание в училище. Друго предложение на Републиканци за България е създаване на специалност в НСА за управление на спортни обекти, както и гарантирано място в държавно висше училище по избор за медалисти от олимпийски игри и световни първенства.

- България има дадености да развива целогодишно разнообразни форми на туризъм и отдих.  През последната година заради пандемията секторът търпи изключителни загуби. Какво е виждането на "Републиканци за България“ за бранша в тази ситуация?

- Следващата година ще бъде критична за оцеляването на фирмите от туристическия бранш по целия свят. От изключителна важност е България да запази своята конкурентоспособност. Затова предлагаме едногодишна данъчна ваканция за хотелиери, ресторантьори и туристически агенции. Чрез нея ще намалим цената на услугите и ще оставим повече средства на разположение на българския бизнес.

Мерките за възстановяване от Ковид кризата следва да бъдат насочени към най-пострадалите от пандемията сектори. Овладяването на здравната криза беше извършено с цената на огромни загуби за българския туризъм. Затова предвиждаме да подпомогнем възстановяването на сектора с отпускането на дългосрочни безлихвени кредити, гарантирани от държавата, за собствениците на заведения, хотели и туристически агенции. 

Като част от стратегията и секторните политики на "Републиканци за България“ трябва да се предприемат действия за създаване на привлекателни регионални туристически брандове и налагане на България като целогодишна туристическа дестинация. Регионалните туристически брандове могат да бъдат свързани с важни природни, културни или исторически забележителности. Те ще допринесат за налагането на България като целогодишна туристическа дестинация, като стимулират развитието на оздравителния, конгресния, спортния, културноисторическия и опознавателния туризъм. 

Задължителна стъпка в тази посока е създаването на Държавен гаранционен фонд в туризма. Той ще има за цел да осигури пълна защита на потребителите в случай на изпадане в неплатежоспособност на една или повече туристически агенции и техните контрагенти. Той ще повиши качеството на туристическите услуги и ще намали риска от претърпяване на вреди при настъпването на форсмажорни събития. 

Необходимо е да бъде създаден контролен орган, който да регулира целия туристически процес – дейността на туроператорите, случайния превоз, екскурзоводската дейност, местата за настаняване и др. Туристическият регулатор ще доведе до намаляване на сивата икономика и ще ограничи лошите практики в сектора. 

Наложително е изграждането на ефективен Национален туристически регистър. Той трябва да се актуализира редовно и да съдържа цялостна информация за състоянието на сектора и търговските дружества опериращи в него. Заедно с него е необходимо да бъде приета и стратегия за развитието на кадрите в туризма. 

Развитието на туризма в изостаналите райони на страната е необходимо да бъде подпомогнато. Отпадането на таксите за регистриране на туроператорска фирма обаче следва да бъде обвързано със задължението определена част от предлаганите от нея туристически оферти и пакети да бъдат за посещение на обекти в изостаналите райони на страната. 

Практиката показва, че изискването за направен PCR тест при влизане в България оскъпява туристическата услуга и намалява значително пътникопотока към страната.

Предлагаме да подпомогнем фирмите от бранша, като създадем държавни лаборатории на територията на българските летища и сухопътните контролно-пропускателни пунктове, които да тестват влизащите туристи безплатно.