"Имаме регистър на бездомниците във Варна, който през последните година-две държи едно и също ниво, но около половината от тези хора не са били с постоянен адрес в града. Много от тях идват тук по различни причини. Голяма част от тях са се развели и са дошли тук да работят. Но се случва нещо, напуснали са работа, а и заради зависимостта си към алкохола, защото голяма част от тях страдат от това, се озовават на улицата. Скоро остават и без лични документи", разказва началникът на варненската дирекция за социално подпомагане Адриана Григорова. В даден момент скитничеството се превръща в модел на живот и затова неслучайно тези хора не искат да бъдат настанявани в никакви приюти. Дори да изкарат най-студените зимни дни в общинския подслон, скоро сами си тръгват.
"Наистина постоянно получаваме сигнали от разтревожени
граждани за бедстващи хора, но ние по закон нямаме право да ги настаняваме в институции или да им плащаме лечението, ако те не са от Варна. Помня преди три месеца по един такъв сигнал изпратих социални работници да проверят жена в безпомощно състояние, лежаща в една от градските градинки. Когато колегите отидоха на място, тя не пожела да си даде личната карта. В крайна сметка са се добрали до нея и се установи, че жената е от Бургас и е дошла тук да проси. Скоро след като стана суматохата в градинката, пристигнала една кола с бургаска регистрация и си я прибрала", разказва Григорова.
Ромите бягат към Европа
Ромите масово стягат багаж и бягат към Европа заради кризата и мизерните помощи, до които и без това трудно се добират у нас. Месечно във варненската дирекция за социално подпомагане служителите изготвят по около 50 удостоверения, поискани от европейските служби, за това даден българин бил ли е подпомаган, по какъв начин и докога. Всъщност схемата, която осигурява сносен живот на ромите зад граница, е съвсем проста. Те емигрират в европейските страни, един от семейството се хваща на работа и тъй като няма ценз, а езикът се говори едва-едва или изобщо, получават минимално заплащане. Така доходът на семейството се оказва малък, и то бива закрепено за местната социална система за подпомагане, обясняват запознати.
"От години не е вярно твърдението, че ромите у нас успяват да живеят от помощите за децата си. Това е напълно несериозно твърдение, защото размерът на парите, които получават, не е такъв, че да осигурява някакъв нормален живот. През последните години драстично намаля броят на лицата от ромски произход, които получават месечна социална помощ", коментира Адриана Григорова. Ако преди години на социалната хранилка са били наредени 5-6 хиляди души, сега се подпомагат по-малко от 2000 за цялата област. Във Варна това се отнася за 806 души, от които 531 са с някакво заболяване или увреждане, а останалите 275 полагат обществено полезен труд в рамките на 14 дни, за да заслужат парите си, сочи справката за тази година.
"Голяма част от ромите вече работят в чужбина и масово получават помощи от там. Най-честите дестинации са Германия и Холандия. Толкова много са запитванията за издаване на удостоверения, че в момента имаме колежка, която се занимава основно с това", коментира още Григорова.
Неосигурените майки трябва да оцеляват със 135 лв.
С около 135 лв. на месец трябва да оцеляват заедно с детето си неосигурените, безработни майки. 45 дни преди раждането те получават еднократна помощ от държавата от 150 лв. в случай, че доходът на член от семейството не надвишава 350 лв. След като проплаче бебето, с акта му за раждане и молба до социалната служба всички жени, независимо дали са осигурени, или не, получават еднократна сума за самото раждане. Ако детето е първо, се изплащат 250 лв. За второ и трето - по 600 лв., а за всяко следващо - 200 лв. Отделно от тези пари всички майки на близнаци получават допълнително по 1200 лв. на близнак, пак еднократно. Дотук свършват бонусите, които държавата е предвидила. От там нататък всички семейства могат да кандидатстват за т.нар. детски добавки в размер на 35 лв. на месец, но доходът на член от семейство не бива да надвишава 350 лв. Ако детето вече ходи на училище, помощта се губи при 5 неизвинени отсъствия. Контролът тук е строг, тъй като всеки месец от училищата се подават списъци с отсъствията на учениците и съобразно тях парите се спират или възстановяват.
Неосигурените майки нямат право на майчински. На тях държавата им отпуска помощ от по 100 лв. на месец, която се получава до една година от раждането на детето, а ако то е с увреждане - до 2 г. Така безработните жени, родили деца, на практика разчитат на 135 лв. помощ от държавата, и то само през първата година.
До края на месеца: Изчисляват колко са психично болните в града
До края на месеца ще е готова справката за това колко от хората с увреждания, които получават интеграционни добавки, са не с физическо увреждане, а с психично заболяване. Общото число и на двете групи, които са подпомагани от държавата в момента във Варненско, е около 20 000. Нуждата от подобно преброяване е крещяща не само на местно, но и на национално ниво, тъй като социалните услуги за хората с разстройства се броят буквално на пръстите на едната ръка. "Необходимо е да знаем както техния брой, така и профила им, за да оценим какви са им нуждите и какви услуги да развиваме от тук нататък, тъй като държавна политика е да се закриват и без това малкото институции за настаняване на хора с такива проблеми", коментира Григорова. В момента във Варна има едно защитено жилище за 8 жени с психични разстройства и едно за шест лица с умствена изостаналост.
"Не малък брой от тези хора са самотни или имат възрастни родители, които не успяват да полагат необходимите им грижи. А когато тези хора не си пият редовно лекарствата, положението се усложнява. Те нямат къде да отидат, а не могат постоянно да са затворени у дома, затова и все по-често ги срещаме по улиците", коментира Григорова. Ето защо един от акцентите в работата на държавно и местно ниво е създаване на различни услуги именно в подкрепа на тези българи. Проблемът е, че почти няма инвестиции в тази посока.
Източник: в. Народно дело