Адриан Николов: Повишението на осигурителната тежест ще доведе до увеличаване на работещите бедни

Докато България се движи по ръба на критерия за бюджетен дефицит, а държавните разходи постоянно нарастват, ще се увеличава и натискът за повишаване на данъчната и осигурителната тежест. Средносрочната бюджетна прогноза вече е заложила увеличение на осигурителната вноска за пенсия в разходо-покривния първи стълб с 3 процентни пункта до 2028 г, а през последните седмици се заговори и за повишение при здравето. Повишението на осигурителната тежест гарантира спад на разполагаемия доход, увеличение на бедността и влошаване на жизнения стандарт на всички работещи и техните семейства. Предупреждението идва от икономиста Адриан Николов.

За да оценим  ефекта на планирания ръст на осигурителната тежест върху бюджетите на домакинствата, стъпваме върху последните достъпни индивидуални данни от Статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2023 г., предоставени от НСИ на Института за пазарна икономика. За всеки един от работещите увеличаваме стойността на осигурителната вноска със заложените 3 пр.п. до максималния осигурителен доход, което позволява да измерим индивидуалното свиване на дохода, както и въздействието върху цялото доходно разпределение.

Намалението на средния доход на домакинствата с работещи е осезаем – според така направената оценка към разпределението от 2023 г. спадът е със средно 172 лв. Месечно; с други думи, към доходите от 2025 г. ефектът би бил дори по-сериозен. Очаквано разликите са големи, като по-бедните домакинства губят пропорционално по-голяма част от дохода си. Ефектът е най-ясно видим при преглед на цялата доходна структура. Докато при високодоходните домакинства ефектът на промяната е слаб, заради прилагането на максимален осигурителен доход, то при домакинствата със среден и нисък доход последствията от увеличението на осигурителната тежест са много по-осезаеми, особено като дял от общия бюджет. Повишението води до видимо по-голямо струпване на домакинства близо до линията на бедност, което от своя страна означава, че при увеличение на осигурителната тежест делът на работещите бедни и на бедните домакинства също ще нарасне, прогнозира Николов, цитиран от "Фокус".

Трябва да имаме предвид и че ефектът върху потреблението няма да е равномерен – именно нискодоходните домакинства, които спестяват най-малък (или никакъв) дял от приходите си ще бъдат принудени да намаляват реалното си потребление, докато високодоходните имат по-голяма способност да абсорбират увеличението на осигурителната тежест. Това от своя страна заплашва част от ефекта върху бюджета да бъде намален заради по-ниско потребление, и оттам – по-ниска основа за облагане с косвени данъци. 

Любопитен ефект има промяната в осигурителната политика върху неравенството. Докато реалният коефициент на Джини на неравенство в дохода е 0,37, то след увеличението на осигурителните вносни той нараства на 0,4. Това е резултат от запазването на доходите над максималния праг, което увеличава отстоянието между най-добре платените работници и всички останали.

Какво означава това за следващите бюджети? Трябва да се внимава много с повишенията на осигуровките. Създава се сериозен риск от обедняване на всички работещи, в това число и повишаване на дела на домакинствата под линията на бедност, както и повишение на неравенството. С други думи, има  голяма вероятност в опит да облекчим натиска върху пенсионния фонд да създадем проблеми, които ще трябва да решава социалната система.