По-рано днес в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за здравното осигуряване. С него се създава длъжността втори подуправител на НЗОК и се ограничават плащанията на НЗОК към болниците до договорените стойности между Здравната каса и изпълнителите на болнична медицинска помощ. С други думи, възстановява се лимитирането на дейността на болниците, обявено за противоконституционно една година по-рано. Според народните представители това е добър начин за овладяване на дефицита в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Практиката дотук обаче показва обратното. Механизмът за овладяване на растящия дефицит в НЗОК не решава проблема, а само го отлага и задълбочава. Този модел доказа, че не функционира ефективно, защото в крайна сметка дължимите средства се изплащат - често през съдебни решения и с натрупани лихви. Това означава, че на държавата така или иначе ще й се наложи да покрие тези разходи, но с допълнителна финансова тежест.

На практика се получава изместване на проблема във времето - средствата за надлимитна дейност, които не се плащат в текущата година вероятно ще се изплатят още през следващата.

Тази система създава илюзия за контролиране на разходи, но реално би могла да доведе до циклично натрупване на задължения.

В този ред на думи е добре да се замислим дали вече не е необходим друг нормативен модел, който да изключва натрупването на задължения към изпълнителите на болнична помощ?