След като чухме сто и едно мнения и аргументи за и против закриването на Комисията за противодействие на корупцията, да си кажа и аз думата. Разбира се, няма да се впускам в политическата дискусия, а ще обърна внимание на едно правописно правило¹, което явно е слабо известно, щом масово се пише антикорупционна комисия вместо Антикорупционна комисия, пише сайтът "Как се пише?"

В някои езикови стилове често се срещат съставни собствени имена. Медийните текстове например изобилстват с тях – названия на институции, партии, организации, заглавия на официални документи и прочее, които се състоят от две или повече думи. Когато употребяваме точните и пълни наименования, общо взето, нямаме затруднения и ги пишем с начална главна буква²: Министерство на външните работи, Национален статистически институт, Конвенция за правата на детето.

Проблемите и грешките се появяват, когато решим да съкратим или да перифразираме тези дълги названия. Правилото гласи, че и в двата случая началната главна буква се запазва. Ето пример:

Министерството на външните работи препоръчва на пътуващите от и към Португалия да се информират предварително заради стачни действия в страната. Обявено е, че те ще бъдат в рамките на пет отделни последователни периода между 25 юли и 1 септември 2025 г. Преди дни от Министерството предупредиха за очаквана днес в Италия национална стачка на служителите в авиационния сектор.

По същия начин главната буква щеше да се запази, ако вместо Министерството бяхме написали перифразираното название Външното министерство. Аналогично, ако имахме текст за Националния статистически институт или Конвенцията за правата на детето, трябваше да напишем Статистическия институт или Института; Конвенцията.

Същото правило важи и за Комисията за противодействие на корупцията, затова следва да натискаме клавиша Shift и да пишем Антикорупционната комисия или Комисията. Тук е мястото да обърнем внимание и на имената на многобройните комисии в нашата държава, включително и в Народното събрание. Често те се пишат погрешно с малка буква, да не говорим за случаите, когато названията се перифразират. Моля парламентарните репортери да си вземат бележка и да запомнят, че не бива да понижават в ранг имената например на Комисията по бюджет и финанси/Бюджетната комисия или Комисията по транспорт и съобщения/Транспортната комисия – това са собствени имена и се пишат с главна буква.

Дотук всичко беше ако не светло и безметежно, поне ясно и непротиворечиво. Правилото обаче си има и слаби страни. В практиката си съм се натъквала на доста случаи, в които сляпото му прилагане би довело до неприемливи резултати.

1. Започвам с един от най-безспорните според мен случаи – названията на законите и кодексите. Отдавна установена практика е дори когато под закона се разбира конкретен закон – а неговото название винаги е собствено име, – думата да се пише с малка буква. Не виждам сила, която е в състояние да промени това.

Дни преди лятната си ваканция депутатите трябва да приемат промени в Закона за въвеждане на еврото. Бюджетната комисия ще разгледа на второ четене текстовете, които предизвикаха недоволство от страна на търговците. В закона е разписано, че те нямат право да вдигат цените си до края на 2026 г. без обективни икономически фактори.

2. Странно ми изглежда главната буква при съкращаването на имена на университети – вече се натъквам на такива употреби на сайта на Софийския университет, да речем:

Това е поредното невероятно постижение, което доказва, че в Университета има не само добри студенти, а и отлични спортисти.

Заглавието на новината обаче е Нов успех за футболния отбор на университета, което се дължи на неувереност при прилагането на правилото или на работата на повече от един човек по текста.

3. Какво да правим с Българската национална телевизия и Българското национално радио, когато свеждаме названията им само до една дума? Ако се придържаме стриктно към правилото, трябва отново да я пишем с главна буква:

Основната теза на всички кандидати е, че Радиото трябва да насочи усилията си към привличане на по-млада аудитория и дигитализация.

4. Съставните собствени имена са много широк кръг названия – в него влизат и посочените по-горе примери, но и Черно море, Втора световна война, Статуя на Свободата. Правилата – така както са формулирани – важат за съставните собствени имена и следва да ги прилагаме във всички случаи, съответно да пишем Морето, Войната, Статуята, когато имаме предвид нашето море, конкретната война и символа на САЩ. Разбира се, това вече е абсурдно и ако напишете думите по този начин на изпит по езикова култура, ще бъдете санкционирани.

Кодификаторът обаче не е посочил кога точно важи правилото, и когато го е илюстрирал, е дал само примери за названия на документи, институции и техни подразделения. Вероятно не е имал намерение да го разпростира върху всички съставни собствени имена, защото тогава бихме стигнали до случаите в т. 4. Защо обаче това не е посочено? Трябва ли ние да гадаем кога правилата важат и кога – не?

Според мен е наложително въпросното правило да се прецизира, за да не се налага само здравомислието на пишещите да е коректив в езиковата практика. Лично аз съм скептична по отношение изобщо на необходимостта да пишем с главна буква Министерството или Външното министерство, когато имаме предвид Министерството на външните работи. Мисля, че това може да бъде включено в графата "усложняване на правилата, без да е наложително и/или без да води до унифициране на езиковата практика“.