Преразпределението на силите в Кавказ се осъществява в условията на няколкодесетилетен натиск страната да се преориентира геополитически и да стане част от нашия Западен свят. Теоретично това е възможно, практически ще бъде свързано с големи трудности. Това каза международният анализатор Мирослав Попов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Процесите в Кавказ са сложни от дълго време, отбеляза той. "Наблюдава се тенденция народите там да търсят нови геополитически ориентири в своето развитие. Ако геополитическите амбиции на НАТО и Европейския съюз се разгръщат и утвърждават като глобално НАТО, Кавказ ще бъде доста дебела конфликтна точка. Т.е. преговорите за Кавказ няма да се водят в Кавказ, а на други места“, обясни Попов.

Грузия, подобно на други държави от региона, си поставя за цел да утвърждава своята национална независимост и свобода на международно договаряне и обвързване. "Това предизвиква несъгласие у част от грузинското общество, но по всичко изглежда, че на този етап това несъгласие не е толкова силно и категорично. Идеята, че живеем в многополюсен свят, добива много конкретно измерение, когато се спрем на Грузия. Грузия ще е многополюсна, няма да е еднозначно привързана към един или друг център на влияние. И това няма да е лошо за грузинците. Тя би могла да се стреми да стане нещо като Югославия на ХХІ век“, коментира международният анализатор.

Той очаква Русия да продължи да укрепва влиянието си в Централна Азия и с помощта на Китай. "Русия ще се опита да изгради платформа, от която да отстоява интереси и позиции на своето геополитическо виждане. На стремежа на Азербайджан за еманципация от Русия, Русия не противопоставя директен отказ, а геополитически действия на други плоскости“, посочи Мирослав Попов.

Според него регионът има добри икономически и политически перспективи. "Неговата глобална тежест ще расте. Иран, Китай, Турция ще повишат своята геополитическа тежест в региона“, смята международният анализатор.