Окончателно отпада двуинстанционният съдебен контрол за екологичните оценки. Това решиха депутатите, които приеха промени в Закона за държавната собственост. 

Това бе последният законопроект, който народните представители гласуваха преди излязат в лятна ваканция. 

С промените компетентен съд по делата за обжалване на решения на Министерския съвет при отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, да бъде Върховният административен съд, а не административният съд по местонахождение на имота. 

Предвижда се извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти - частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, да се осъществяват чрез областните управители по местонахождение на имотите или чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол.  

Отпада забраната за приватизационна продажба от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол на имоти в управление на Министерството на отбраната. 

Освен това - след предложение между първо и второ четене в преходните и заключителните разпоредби на закона отпада и двуинстанционният съдебен контрол при издаването на екологични оценки на въздействието върху околната среда

При дебатите народният представител Свилен Трифонов от ПП-ДБ бе критичен към намерението на управляващите в преходни и заключителни разпоредби на закона да заличат двуинстанционния съдебен контрол при издаването на екологични оценки на въздействието върху околната среда, като се намали и възможността за обжалване. 

"Намалявайки времето на институциите да се изкажат, те всъщност не могат да се подготвят. Знаете ли колко документация трябва да се изчете, знаете ли каква експерти трябва да се изкажат, за да се вземе окончателното решение дали има нужда от екологична оценка", попита той. 

Народният представител посочи още, че с промените, ако институциите не се произнесат, може да се продължи с проекта на принципа на "мълчаливото съгласие". 

"Процесът на оценка на околната среда е сложен процес. Той може да засегне природата, здравето на хората, има нужда от повече време. Когато се изкажат или не се изкажат институциите за тези две седмици, има право на оспорване на решението. Това оспорване се предлага да бъде на не повече от една инстанция", каза той. 

Павлин Найденов от "Алианс за права и свободи" заяви, че законът е "спринтьорски": "Ако има златни медали, този трябва да е със 100% златен медал". 

По думите му 4400 имоти ще бъдат пуснати за продажба. 

"Тези имоти трябва да бъдат продадени по честен и прозрачен път", каза още депутатът. 

Петър Петров от "Възраждане" заяви, че третата политическа сила няма да подкрепи законопроекта. Той посочи, че мнозинството ще приеме промените, които според него по никакъв начин няма да подобрят нито един от засегнатите закони. 

"Всичко идва да ви покаже как се разграбва българската държава и държавното имущество, включително и с тези промени, които се разглеждат днес", заяви народният представител. 

Станислав Анастасов от "ДПС-Ново начало" го репликира, за да попита дали не е съгласен с това, че полицейските и пожарите управления трябва да бъдат строени по ускорена процедура, както и да се спре "зеленият рекет", за да могат да се построят стратегическите за страната инфраструктурни проекти като ПАВЕЦ "ЧАИРА", АЕЦ "Козлодуй" и др. 

"На вас явно ви харесва екорекета в момента или аз не съм ви разбрал", попита Анастасов

Петров му отговори: "На цялото българско общество е ясно, че когато в момента тази четворна коалиция предлага едни съкратени срокове, това най-вероятно означава прокарването на лобистки интереси. Понеже давате пример за пътя между Враца и Монтана, вижте - и при съкратени срокове да се правят отчуждения, за да се ремонтира, ако ще го правят фирмите на ДПС и ще слагат по 2 см асфалт, както сме гледали навсякъде в България, то не виждам това с кое ще подобри положението на пътуващите. Ако ще го правим с корупционни механизми, какъв е смисълът да правим съкратени срокове?". 

Георги Кръстев заяви, че в момента по делата за отчуждаване на собственост не се постига правна сигурност. Той посочи, че предложенията са подготвени съвместно с Николай Нанков. 

В хода на дебата думата взе и председателят на Комисията по отбрана в парламента Христо Гаджев, който коментира текстовете, касаещи процедурата по продажбата на имотите на Министерството на отбраната. 

"Ако отворите Закона за държавната собственост след приемане на тези поправки, ако се приемат, ще видите едно нещо, което мисля, че в правния мир го наричат делегация със Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Там изрично си пише, че всеки имот, който е с данъчна оценка над половин милион лева, минава през Министерския съвет. Вносителят няма да е министъра на отбраната, а министъра на регионалното развитие - това е единствената разлика. Тоест, няма никаква. Нито публичността, нито процедурата се променя по някакъв начин", каза той.

Надежда Йорданова критикува предложението за изменения на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Тя посочи, че с него се заобикаля Народното събрание при приватизирането на определени дружества, които попадат в забранителния списък заради стратегическото си значение за държавата. 

"Предвижда се определени позиции на дружества, които са в забранителния списък, да могат да бъдат приватизирани без решение на Народното събрание", заяви той.

При гласуването възникна напрежение между управляващи и опозиция. Опозиционните сили поискаха проверка на кворума и заявиха, че в пленарната зала няма необходимия брой народни представители за приемането на законопроекта. След като такъв не бе направен, депутатите от опозицията решиха да не участват в гласуването, а текстовете бяха приемани на 117 и 116 гласа, което е под изискуемия минимум от 121.