Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Коментар в социаните мрежи на адвоката от Пловдив Тодор Кръстев относно нашумелия филм за Георги Аспарухов.

"Уникални хора сме българите, но често, за съжаление, в недобрия смисъл.

След като излезе филмът "Гунди - легенда за любовта", даде пространно интервю съпругата на Никола Котков - футболистът, който загива заедно с Гунди в катастрофата. Зачетох се от интерес, като очаквах да видя един друг поглед към живота на големите спортисти. Но какво бе изумлението ми, след като констатирах, че в него има само хули към Аспарухов и семейството му".

Кръстев е на мнение, че личност като Гунди е заслужавал да има качествен филм, в който да бъде увековечен.

"Няма да преразказвам тази помия, разбира се, но се чудя защо сме такива. Все в дребното, жълтото, пошлото се ровим, а омаловажаваме голямото и стойностното. Аспарухов е бил човек като всеки един - имал е своите слабости, залитания, леки пороци дори, но е бил и ще остане като един от най-великите футболисти в света, поне за своето време. Та футболните експерти по онова време са го подреждане веднага след Пеле. И да, трябваше да има филм за него, който на всичко отгоре се оказа и никак нелош. Но се постарахме и него да оцапаме, както всичко".

Според Кръстев характерна черта на българския народ е да хули всичко хубаво. Дава пример със Стоичков, който ни е прославил в цял, и въпреки това голяма част от българите не могат да намрят сили да кажат нищо хубаво за него.

"Ами то да беше само Гунди. Един Стоичков какво ли не чете и чува за себе си. А това е най- популярният българин по света през последните 30 години. Навсякъде, абсолютно навсякъде - от Европа, през Африка, та до Южна Америка, кажеш ли България, веднага се чува Стоичков и то с възхищение. Но тук не го признаваме. Такъв бил, онакъв бил, защото ние сме много хубави.

Не знам защо всичко това е така, но този национален нихилизъм ще ни довърши. Не може нация без национални икони. Не може! Дали ще бъдат в спорта, културата или науката, такива хора трябва да бъдат поставяни на пиедестал. Защото именно те носят добавената стойност на едно общество. Тази стойност, която прави разликата между народ и нация", допълва Кръстев.