На днешния 3 август почитаме паметта на св. преподобни Исаакий, Далмат и неговия син Фавст.

Според българските народни вярвания, тази неделя се свързва с очистване и защита от злото. Хората в някои райони на страната традиционно палят свещи и отправят молитви за здраве и благоденствие на семейството. Считало се е, че ако на този ден се раздаде храна на бедните, това ще донесе късмет и Божия благословия през цялата година.

Сред обичаите е и гаданието с вода — вярва се, че водата, осветена в църквата, има лековити свойства и пази от уроки и болести. Някои семейства пазят тази вода за домашно лечение, а други я използват при поливане на градината, за да родят реколтите по-добре.

В селските райони се практикува и обичай за "пази от уроки“ – стопанките поставят под иконите стрък здравец, който според народната мъдрост защитава дома и семейството от зли сили.

Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат – Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима “Далматски".

Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.

Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.