Споразумението между САЩ и Европейския съюз ще има последици за двустранните отношения десетилетия напред. Това не е само търговска сделка, а споразумение за бъдещо сътрудничество в сферата на търговията, енергетиката, инвестициите в следващите десетилетия между САЩ и Европа. Това каза бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

В споразумението са залегнали много амбициозни планове на американския президент, като това Европейският съюз да купува енергийни източници от САЩ в размер на 250 милиарда евро всяка година. "В момента целият износ на САЩ е 160 милиарда долара годишно. Ако се постигне споразумение за инвестициите от 600 милиарда в американската икономика, това означава много сериозно преместване на икономически потоци към САЩ, които тепърва ще се развиват десетилетия напред“, допълни Керемедчиев.

По думите му споразумението е било договорено "набързо, много припряно и без достатъчно защита на интересите на Евросъюза от страна на Урсула фон дер Лайен“. Крайният срок, поставен от Доналд Тръмп за постигане на споразумение, бе 1 август, припомни той. "Решението за закупуване на все повече американско оръжие влиза в разногласие с решението на Европейската комисия да въведе в сила плана "Превъоръжи Европа“, който целеше засилване на европейското производство на оръжие и отбранителна техника. Това означава, че ако споразумението със САЩ влезе в сила, ще разбие плановете на Европа да създава своя военна продукция и да развива и усъвършенства свои военни технологии“, даде пример бившият заместник-министър на външните работи.

Европейският съюз е притиснат и от желанието да оказва максимална подкрепа на Украйна и да задържи САЩ в т.нар. "Коалиция на желаещите“, за да може да се оказва максимален натиск върху Русия. "Това беше част от общата сделка, която трябваше да бъде подписана между Европа и САЩ“, допълни Керемедчиев.

САЩ са най-големият търговски партньор на Европейския съюз, а Евросъюзът – на САЩ. "Затова трябваше да бъде постигната най-добрата и взаимноизгодна сделка между двете страни. Но това не е така. Много по-малки страни и по-малки търговски партньори на САЩ, като Великобритания и Япония, успяха да постигнат по-добри условия. Великобритания постигна 10% мита на своите стоки. За 100 000 автомобила, произвеждани във Великобритания, ще бъдат прилагани нулеви мита – това е почти цялото производство на британското автомобилостроене към САЩ. За Европа такива условия не бяха постигнати“, посочи Милен Керемедчиев.

Неяснотите по споразумението между САЩ и Европа, което предстои да бъде подписано, са немалко, отбеляза той. "В момента има по-скоро неясноти, отколкото конкретика. Алкохолът и вината например представляват износ от 9 милиарда евро от Европейския съюз към САЩ годишно, но не е ясно дали те ще бъдат изключени от тези 15-процентни мита.“

Инвестицията от 600 милиарда евро, която трябва да бъде направена в САЩ, вероятно ще бъде в сферата на автомобилостроенето. Той очаква много автомобилни концерни да изнесат производствата си в САЩ, за да избегнат американските мита. "Това ще намали заетостта в тези сектори и ще доведе до увеличаване на безработицата в тези държави – предимно Германия“, обясни Керемедчиев.

Износът на България към САЩ е незначителен. Българското производство на части и компоненти за автомобилния сектор обаче е силно обвързано с големите европейски производители на автомобили. "Българските производители произвеждат т.нар. компоненти за първоначална употреба. Ако се въведат тези 15% и те влязат в сила, това ще удари най-вече износа на нови автомобили към САЩ. Това означава намаляване броя на автомобилите, които ще бъдат изнесени, съответно намаляване и на поръчките, които ще бъдат изпратени към българските производители. Това ще ги накара или да намалят своята промишленост, или да търсят нови пазари, или просто да затворят врати и да освобождават персонал“, обясни Милен Керемедчиев.

Споразумението за търговия трябва да бъде ратифицирано първо от Европейския парламент, а след това и от всички страни членки преди да влезе в сила. Дипломатът очаква срещу него да има изявено недоволство по време на гласуването в националните парламенти. "Това може да забави влизането му в сила. Президентът Тръмп иска всичко да се случва веднага, неговата нетърпимост към забавянето на сключени споразумения е видима. Много е вероятно, ако Европа се забави повече от година, Тръмп просто да загуби търпение и да върне обратно търговската война в пълната й сила, удряйки европейските стоки с 30-процентни мита. Опасността не е отминала по никакъв начин и всичко в момента е в ръцете на Европа“, предупреди той.