Забавеното издаване на строителни разрешения води до сериозен спад в предлагането на нови жилища и изкуствено надува цените на имотния пазар в България. Това алармира Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), в интервю за предаването "ИмоТиТе“ по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му, въпреки обещанията за подобрение от страна на институциите, реални резултати засега липсват. Административната тежест остава прекалено висока, а процесът по урегулиране и подготовка на терен за строителство може да отнеме до пет години.

"В пазарната икономика на търсенето не може и не бива да се влияе – това е потребност на хората. Но общините и държавата имат реален лост за действие – чрез увеличаване на предлагането. Това може да се постигне с облекчаване на процедурите и урегулиране на повече терени“, посочи Шопов.

Според официални данни от Националния статистически институт, броят на издадените разрешения за строеж в страната е намалял с 16% през първото полугодие на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. Още по-сериозен е спадът при започнатото строителство.

Експертите от бранша са категорични, че жилищният пазар няма да се нормализира, докато не се предприемат структурни реформи. Един от възможните подходи е предоставянето на имоти с отпаднала необходимост, притежание на държавата и общините, на строителни компании срещу обезщетение.

"Така публичният сектор може да се сдобие със собствени жилища за социални цели, по модела на Виена“, обясни Шопов.

След като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., търсенето на нови жилища продължава да расте, докато предлагането остава ограничено. В резултат, цените се увеличават – по данни на НАСП новопостроените имоти са поскъпнали с 18% на годишна база към края на второто тримесечие на 2025 г.

Интересен е и фактът, че това се случва при стабилизиране на цените на строителните материали. Основният фактор за скъпото ново строителство в момента е стойността на терените. Според Шопов обезщетението за собственици на земя е между 35 и 50% от разгънатата застроена площ, което само по себе си може да оскъпи проекта със 700 евро на квадратен метър.

Националната асоциация на строителните предприемачи прогнозира, че до края на 2025 г. цените на новите жилища ще нараснат с още 12–15%, като едва през 2026 г. пазарът може да се успокои и темпът на ръст да спадне до около 10%.

Присъединяването към еврозоната също ще изиграе роля – очаква се засилен интерес от чуждестранни инвеститори, които ще насочат част от капитала си към имотния сектор. Това допълнително ще увеличи търсенето и ще направи жилищата още по-недостъпни за голяма част от населението.

"Цената ще се нормализира, когато има достатъчно предлагане. Молбата ни към институциите е ясна – започнете да издавате разрешения за строеж навреме. В противен случай гражданите ще продължат да плащат цената на административното бездействие“, заключи Георги Шопов.