Актьорът Христо Мутафчиев с емоционална прощална публикация за последната си среща с доайена на Народния театър Кирил Кавадарков.

Ето и разказа му:

Кавадареца.

Той ме посрещна на първата ми репетиция в Народния театър през 1994 година. Уникално чувство за хумор. Разказвач на историята на българския театър с удивителна ирония. И автоирония.

Всяка моя среща с него беше училище по българска литература и български театър. Последно го видях в кафето на Народния преди половин година. Много държеше да ми разкаже непознат разказ от Елин Пелин. Разказът беше следният:

"Аз и батьо отидохме в гората да берем дърва. Брахме що брахме, седнахме да си починем.

Батьо рече: ‘Ех, сега да имаше една баница, да се наручеме...’ Изведнъж — търкул! — една баница! Наручехме се.

Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една бачонка вино, да се напиеме...’ И търкуул! - една бачонка! Напихме се.

Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една мечка, да се сбориме!’

И изведнъж — търкуууул! — една мечка! Сборихме се...

Във всеки мъж има две сърца: едното вика ‘Дръж!’, другото вика ‘Беж!’

Послушах второто. Бегах.

На другия ден се върнах и гледам: от батьо останали само парцали и кокали, а от мечката — нииииищо...“

А на мен — от Киро остава всичкоо!

Почивай в мир, Кире!

Припомняме, че Кирил Кавадарков издъхна внезапно в дома си в карловското село Свежен.